Тази вечер, докато постепенно се унасяте, умът ви може да започне да сънува още преди мозъкът официално да е преминал в сън.
Според медицинските критерии все още може да сте будни. Мозъчните вълни показват будно състояние, мускулите запазват тонуса си, а околните звуци продължават да достигат до съзнанието ви. Въпреки това преживяванията ви вече могат да приличат на сън.
Ново изследване, публикувано в списание Cell Reports, показва, че сънуването не започва внезапно след заспиването. Учени от Парижкия институт за мозъка многократно събуждали доброволци в момента, в който започвали да се унасят, и ги питали какво току-що е минавало през ума им. Оказало се, че странни, съноподобни мисли могат да се появят още по време на будност, докато напълно логичното мислене може да продължи и след навлизането в лек сън.
Резултатите поставят под съмнение традиционната представа, че първо мислим, после заспиваме, а едва след това започваме да сънуваме. Според авторите границата между будността и съня е много по-плавна.
Междинното състояние преди съня
Учените наричат това състояние хипнагогия. То настъпва в първите мигове на заспиването, когато обикновена мисъл може да се превърне в ярък образ, звукът от стаята да стане част от въображаема сцена, а ежедневен въпрос да прерасне в необичайна история.
„Будността не означава непременно, че сме напълно внимателни, осъзнаваме всичко около себе си или мислим напълно рационално“, обяснява специалистът по съня Делфин Удиет от Inserm и Парижкия институт за мозъка.
По думите ѝ вече е известно, че между будността и съня съществува непрекъснат преход с междинни състояния, при които отделни части на мозъка вече могат да бъдат в състояние, подобно на сън. Неизяснен оставаше въпросът дали съдържанието на мислите се променя независимо от степента на будност.
Как е проведено изследването
В проучването участват 103 здрави доброволци, като окончателният анализ включва данните на 92 души.
Участниците лежали в тъмна и тиха стая с електроенцефалографска шапка, която записвала мозъчната им активност. По време на една от сесиите държали малка бутилка в ръката си. Когато започвали да заспиват, ръката се отпускала, бутилката падала и шумът ги събуждал. В други случаи това ставало чрез звуков сигнал.
След всяко събуждане участниците разказвали какво са мислили през последните десет секунди. Общо били събрани 485 описания, от които 375 съдържали реални мисловни преживявания.
Вместо предварително да определят кои от тях представляват сънища, учените използвали алгоритъм, който ги групирал според оценките на самите участници.
Така били разграничени четири различни типа психични състояния, които проследяват постепенния преход от обикновеното мислене към сънуването.
Превод: GlasNews.bg
