Дъщерите на оцеляла от Аушвиц заведоха дело срещу Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“ в Полша с искане да им бъдат върнати седем акварела, които майка им е нарисувала в концентрационния лагер по заповед на нацисткия лекар Йозеф Менгеле.

Дина Готлибова Бабит е била затворничка в Аушвиц-Биркенау през 40-те години на миналия век. Именно там Менгеле, известен като „Ангелът на смъртта“, ѝ наредил да рисува портрети на роми, подложени на неговите псевдонаучни експерименти.

През целия си живот Бабит настоявала произведенията да ѝ бъдат върнати. През 2009 г., само месеци преди смъртта си на 86-годишна възраст, тя казва във видео: „Искам да ги държа в ръката си. Искам ги тук. Имам нужда от тях.“ Музеят обаче отказал да ги предаде, аргументирайки се с историческата и образователната им стойност.

Сега дъщерите ѝ – Мишел Бабит Кейн и Карин Уенди Бабит – продължават битката. В иск, подаден в Окръжния съд на САЩ за Централния окръг на Калифорния, те твърдят, че майка им никога доброволно не е продавала, прехвърляла или отстъпвала собствеността върху седемте акварела.

От музея в Аушвиц-Биркенау оспорват това и заявяват, че картините трябва да останат част от колекцията, тъй като представляват уникални исторически свидетелства за нацисткото преследване и експериментите на Менгеле.

По думите на говорителя Павел Савицки музеят разбира емоционалната връзка на семейството с произведенията, но смята, че те трябва да бъдат съхранени в Мемориала. Според институцията портретите са сред малкото останали документи, свързани с жертвите на Менгеле.

Шест от картините са придобити от музея през 1963 г. от друг оцелял от лагера, а седмата – през 1977 г. Музеят възнамерява да твърди пред съда, че предметите, свързани с бившия лагер, са държавна собственост съгласно полското законодателство и устава на институцията.

Историята на самите акварели започва през 1944 г.

Бабит е родена през 1923 г. в Чехословакия. През 1939 г., след германската окупация, тя е принудена да прекъсне обучението си по изкуства. През 1942 г. заедно с майка си е изпратена в лагера Терезиенщат, а година по-късно двете са депортирани в Аушвиц.

В лагера Бабит рисувала изображения на Снежанка и седемте джуджета и животни върху стените на детски бараки с откраднати бои. Именно тези рисунки привлекли вниманието на Менгеле.

Според съдебния иск той ѝ наредил да създава акварелни портрети на ромски затворници, които използвал като обекти в експериментите си. Бабит по-късно разказва, че се съгласила при условие Менгеле да пощади нея и майка ѝ от газовите камери.

Всички хора, изобразени в портретите, по-късно били убити в лагера. Най-малко шест от седемте произведения са подписани с „Dinah 1944“. Според Бабит именно рисуването е спасило живота ѝ и този на майка ѝ.

„Всички съществуват днес заради тези картини“, е цитирана тя в съдебния иск, имайки предвид своите потомци.

След освобождаването си от Аушвиц Бабит се премества в Съединените щати. Там работи близо две десетилетия като анимационен асистент в Холивуд и участва в създаването на популярни герои като Уайли Койота, Туити и Дафи Дък.

През 1973 г. тя посещава музея в Аушвиц, за да удостовери автентичността на картините, като очаква, че след това те ще ѝ бъдат върнати. Според иска обаче служители на музея я разпитали, показали ѝ произведенията и след удостоверяването им я изпратили обратно без тях.

През следващите десетилетия Бабит търси подкрепа от американски представители и опитва по дипломатически път да си върне произведенията, но без успех.

Сега дъщерите ѝ използват промяна в калифорнийското законодателство от 2024 г., която дава възможност за завеждане на определени искове, свързани с произведения на изкуството от времето на Холокоста. Те искат съдът да признае Бабит за законен собственик на картините, творбите да бъдат върнати и да бъдат присъдени обезщетения.

Музеят от своя страна поддържа позицията си, че има законово задължение да събира и съхранява доказателства и предмети, свързани с историята на Аушвиц.

От институцията предупреждават, че връщането на подобни произведения може да постави и по-широк въпрос – дали наследниците на други затворници могат да поискат обратно предмети, произведения на изкуството, фотографии или други материали, създадени в лагера.