НАСА е открила най-големия новообразуван ударен кратер, засичан досега в Слънчевата система. Той се е появил на Луната след сблъсък с комета или астероид с размерите приблизително на три- до шестетажна сграда.

Кратерът, наречен Макгечин, е широк около 223 метра и е дълбок 43 метра. По оценки на учените подобен удар се случва на Луната приблизително веднъж на век.

Сблъсъкът е станал между 11 април и 22 май 2024 г. в района на източния край на Луната. Самият кратер обаче е открит по-късно при анализ на изображения от Lunar Reconnaissance Orbiter – апаратът на НАСА, който повече от 17 години обикаля около естествения спътник на Земята.

Откритието започнало като рутинна проверка на качеството на данните.

Ученият Робърт Вагнер преглеждал огромна карта на Луната, когато забелязал необичайно ярко петно, заобиколено от тъмен ореол. Това било знак, че повърхността в района е претърпяла сериозна промяна.

„Просто спрях, оставих всичко и започнах да проучвам какво е това място“, разказва Вагнер.

След сравнение на изображения, направени преди и след събитието, станало ясно, че става дума за нов ударен кратер.

Кратерът се простира приблизително колкото две футболни игрища, а дълбочината му би позволила в него да бъдат поставени един върху друг три училищни автобуса.

Ударът е променил много по-голяма зона

Последвалите наблюдения показали, че последиците от сблъсъка не се ограничават само до самия кратер.

С помощта на термичния инструмент Diviner учените установили около него „студено петно“ с ширина приблизително 6,4 километра. През нощта температурата в тази зона е с около 9 градуса по Целзий по-ниска от тази на заобикалящата повърхност.

Причината е, че ударът е разрохкал лунния реголит, направил го е по-малко плътен и съответно по-неспособен да задържа топлина.

Според учените размерът на тази засегната зона показва, че подобни сблъсъци могат да променят повърхността на Луната далеч отвъд видимия кратер.

Това може да има значение и за бъдещи мисии. Промените в структурата на повърхността например могат да повлияят на начина, по който колелата на лунни роувъри взаимодействат с терена.

Луната е постоянно под обстрел

За разлика от Земята, Луната няма атмосфера, която да забавя или изгаря по-малките космически тела. Затова астероиди, комети и други обекти могат директно да достигнат нейната повърхност.

По време на мисията на Lunar Reconnaissance Orbiter учените са установили най-малко 1000 нови ударни кратера и около 100 000 други промени по лунната повърхност.

Повечето от сблъсъците обаче са значително по-малки от този, създал Макгечин.

Учените изчисляват, че удари, които образуват кратери с ширина около 9 метра, се случват приблизително 140 пъти годишно на цялата повърхност на Луната. Много други сблъсъци са толкова малки, че следите от тях не могат да бъдат различени от орбита.

Макгечин се откроил именно заради необичайно големия мащаб на промените около него.

„Това беше най-очевидният модел от отломки след удар, който някога съм виждал на тези изображения“, казва Вагнер.

След първоначалното откритие учените насочили и камерите с по-висока резолюция на апарата към района. Така били определени размерите и формата на кратера, както и мащабът на промените в околния терен.

Откритието е публикувано в научното списание Science Advances.