Кехлибарът се е появил на Земята много по-рано, отколкото учените предполагаха досега. Международен екип от палеонтолози откри в Китай най-древния известен кехлибар в света - на възраст 385 милиона години, което го прави с около 65 милиона години по-стар от предишния рекордьор и приблизително 150 милиона години по-стар от първите динозаври.

Откритието е публикувано в престижното научно списание Science Advances и дава нов поглед към еволюцията на растенията в далечното минало.

Необичайният кехлибар е открит в северозападната част на Китай. Вместо големи златисти късове, каквито повечето хора свързват с кехлибара, учените са намерили 241 микроскопични фрагмента с размер между 0,1 и 1,5 милиметра. Те били извлечени от близо 10 килограма въглища и станали видими едва след осветяване с ултравиолетова светлина.

Според ръководителя на изследването Цзихан Ло от Китайската академия на науките най-голямото значение на откритието не е само възрастта на кехлибара.

Досега учените смятаха, че дървесната смола, от която впоследствие се образува кехлибарът, се е появила едва след развитието на семенните растения. Новата находка обаче показва, че още по-ранни безсеменни растения са били способни да произвеждат сложна смола.

Това означава, че подобен защитен механизъм се е появил в период, когато на Земята все още не е имало динозаври, а насекомите тепърва започвали да се превръщат в основни консуматори на растенията.

Кехлибарът представлява вкаменена дървесна смола, която в продължение на милиони години се е втвърдявала и минерализирала. Освен че е ценен скъпоценен камък, той е безценен и за науката, защото често съхранява като капсула на времето прашец, растителни остатъци, насекоми, а понякога дори малки гръбначни животни.

Макар учените все още да не могат със сигурност да определят кои древни растения са произвели тази смола, те смятат, че още преди 385 милиона години природата е поставяла пред тях достатъчно предизвикателства - от паразитни гъби до първите растителноядни насекоми и вероятно горски пожари. Именно тези фактори вероятно са довели до развитието на смолата като естествен защитен механизъм.

Новото откритие не просто поставя рекорд за най-древен кехлибар. То показва, че растенията са започнали да изграждат сложни защитни механизми десетки милиони години по-рано, отколкото науката предполагаше досега.

Превод: GlasNews