Задълго изолиран, брутален и недостъпен – гръцкият остров Ярос (Gyaros) в Егейско море носи мрачното прозвище „Островът на дявола“. В продължение на половин век той е забранен за външния свят, служейки първо като лагер за политически затворници, а след това и като военен полигон. Днес обаче островът е сцена на едно от най-удивителните екологични възраждания в Европа. Умишленото човешко отсъствие, парадоксално осигурено от тъмното минало на Ярос, го превърна в девствен оазис и дом на някои от най-застрашените видове на планетата.

Суровият и безжизнен на пръв поглед релеф на Ярос става сцена на политически репресии през 1948 г., когато държавата изселва и последните му 31 жители, за да издигне огромен затвор от червени тухли.

Първата вълна от репресии започва в края на 40-те години на миналия век, веднага след края на Гражданската война в Гърция. Тогава над 20 000 души – предимно комунисти, писатели, студенти и хора на изкуството – са заточени на острова, където живеят при нечовешки условия в палатки сред летните жеги и ледените зими, принудени сами да строят сградата на затвора. Години по-късно, по време на военната диктатура на „полковниците“ от 1967 до 1974 г., островът отново функционира като таен център за мъчения и принудителен труд. След падането на хунтата гръцкият флот използва Ярос като полигон за бомбардировки чак до 2002 г., което прогонва всякакви инвеститори и туристи и запазва природата напълно непокътната.

През 2004 г. една неочаквана снимка, направена от любител рибар, взривява научната общност. Тя показва майка от изключително редкия вид Средиземноморски тюлен монах и нейното малко, легнали спокойно на открит плаж посред бял ден. По това време световната популация на вида е критично застрашена и наброява едва 350–450 екземпляра, криещи се в дълбоки подводни пещери заради човешката дейност.

Последвалите експедиции на учени и WWF разкриват невероятен факт: на Ярос се е установила колония от около 70 възрастни тюлена – най-голямата в Средиземно море по това време. Тъй като флотът е забранявал риболова наоколо, водите около острова са се превърнали в богата на храна зона, където животните са напълно спокойни и са възстановили естественото си поведение.

Освен за тюлените, Ярос се оказва критично важно убежище и за други уязвими видове. През 2015 г. орнитолози откриват на скалите на острова втората най-голяма колония от Средиземноморски буревестник (Yelkouan shearwater) в света, която съставлява цели 15% от глобалната им популация. Птиците гнездят в недостъпните скални цепнатини, напълно необезпокоявани от хората.

В същото време, благодарение на дългогодишната липса на индустриален риболов, водите около Ярос буквално гъмжат от живот. Учените регистрират над 130 различни морски вида в района, сред които гигантски манти, морски костенурки, делфини и китове. За да се опази това богатство, през 2017 г. WWF Гърция инсталира радарна система за денонощно наблюдение на острова. Благодарение на нея случаите на незаконен риболов от аматьори спадат с 57%, а от професионалисти – с цели 85%.

През 2019 г. Ярос официално е обявен за първата защитена морска зона в региона. Опазването му обаче преминава през редица политически битки – след кратко разрешаване на риболова под натиска на браншови организации, правителството бързо връща строгата забрана за какъвто и да е улов.

През април 2026 г. с президентски декрет островът получава най-високото възможно ниво на защита и постоянна правна рамка. Въпреки постоянните заплахи от бракониерство през нощта и инвазивни видове като диви свине, които застрашават гнездата на птиците, Ярос остава пример за подражание в цяла Европа. Както споделят изследователите от Гръцкия център за морски изследвания, Ярос е истински остров на надеждата, но за да се спаси морето, Гърция има нужда от още хиляди подобни защитени територии.

Превод: Glasnews.bg; Източник: BBC