Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като "Конски Великден", защото се празнува най-вече за здравето на конете.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните – император Юлиан Отстъпник (332 – 363 г.), продължавал да желае връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил каквото му било заповядано, но Бог направил така, че да се открие нечестивият замисъл.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни св. Теодор отговорил да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Какво се прави на Тодоровден по традиция?

Според поверията и традициите на Тодоровден тогава се провеждат традиционните кушии – българският вариант на надбягванията с коне. Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.

Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли… Преди състезанието се минава на водопой.

И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и истинско съревнование между участниците и техните коне. Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се превръща в истински празник, в който адреналинът достига най-високата си точка в годината.

Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се случвало и празничното хоро.

Тодоровден е свързан с още няколко задължителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Жените също мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете.

Какво се яде на Тодоровден?

На трапезата на Тодоровден има пита с мая, „тудоровска леща“ и супа от гъби. Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.