Ароматът на лимон, бор или лавандула след почистване обикновено се свързва с чистота. Ново изследване на учени от университета „Пърдю“ в САЩ обаче показва, че използването на ароматизирани почистващи препарати може за минути да доведе до образуването на огромно количество невидими наночастици във въздуха.

Резултатите бяха представени на научната среща ACS Fall 2026 на Американското химическо общество в Чикаго.

Учените установили, че ароматните вещества в редица препарати реагират с озона във въздуха в помещенията. При тази химична реакция могат да се образуват милиарди и дори трилиони ултрафини частици в зависимост от използвания продукт.

Изследователите са тествали както конвенционални ароматизирани течни препарати, така и дезинфекциращи спрейове и кърпички с растителни съставки. Експериментите са проведени в специална малка къща на територията на университета „Пърдю“, оборудвана с кухня, баня и дървени подове, така че условията максимално да наподобяват обикновено жилище.

Причината за образуването на частиците се крие в т.нар. терпени – ароматни съединения, които се съдържат в много почистващи продукти. Сред тях са пиненът, който придава мирис на бор, лимоненът с характерен цитрусов аромат, тимолът, свързан с аромата на мащерка, и линалоолът, характерен за лавандулата.

Когато препаратът се използва, тези вещества попадат във въздуха и могат да реагират с намиращия се в помещението озон. Именно тогава започва бързото образуване на наночастици.

При дейности, които са напълно обичайни за дома – миене на пода, пръскане на кухненски плотове или избърсване на повърхности – учените измерили образуването на огромен брой частици. Повечето били с размер между едва 1 и 30 нанометра.

Те са толкова малки, че много от обичайните домашни уреди за следене на качеството на въздуха изобщо не могат да ги отчетат.

Според ръководителя на изследването проф. Брандън Бур най-изненадваща била скоростта, с която протича процесът. Само за няколко минути след започване на почистването частиците вече се образуват и човек може да ги вдишва.

Изследователите изчисляват, че при определени условия количеството ултрафини частици, което човек може да поеме при почистване с ароматизирани препарати, е сравнимо или дори по-голямо от това при престой край натоварен градски път. Учените подчертават обаче, че химичният състав на частиците от двата източника е различен.

Размерът им е важен, защото позволява на ултрафините частици да проникнат дълбоко в дихателните пътища и белите дробове. Според учените това създава потенциален риск от раздразнение и възпаление на дихателната система, а някои от частиците потенциално могат да достигнат и до кръвообращението.

Това не означава, че ароматизираните препарати непременно причиняват заболяване. Изследването показва как употребата им може да промени качеството на въздуха в помещенията и защо продължителното и повтарящо се излагане на подобни частици трябва да бъде проучено допълнително.

За намаляване на излагането учените препоръчват при възможност да се избират препарати без аромат или със слаб аромат и по време на почистване да се използва добра вентилация или аспирация. Те съветват също ароматизирани препарати да не се използват едновременно с устройства, които могат да произвеждат озон.

Посланието на проф. Бур е просто – приятният аромат не трябва автоматично да се приема като доказателство за чист въздух. По думите му наистина чистият въздух не би трябвало да мирише на нищо.