Владетелят, чието прогонване помогнало на император Клавдий да оправдае нашествието си в Британия, може всъщност да е бил жена. Нова хипотеза за Верика - ключова фигура от британската Желязна епоха - поставя под въпрос утвърдения образ на мъж, потърсил римска помощ, за да си върне властта.

Археологът д-р Майлс Ръсел от университета в Борнмут предлага различен прочит на древните монети и историческите сведения. Според него зад името Верика стои владетелка, чиято роля е останала неправилно представяна поколения наред. Аргументите му са изложени в новия брой на специализираното списание Current Archaeology. Става дума за преоценка на познати свидетелства, а не за откриването на гроб или ДНК доказателство за пола на Верика. 

Изгубен трон и възможност за императора

Верика управлява атребатите в Южна Британия - на територии, обхващащи части от днешните Хемпшир и Западен Съсекс. Около 40 г. сл. Хр. губи властта си и търси подкрепа в Рим.

В традиционния исторически разказ тази молба дава на Клавдий удобен повод за намеса. За императора военната кампания е и възможност да укрепи авторитета си чрез голяма победа. Според Ръсел подкрепата на Верика би осигурила на римляните ценна информация и съюзници на място. Това обаче е историческа реконструкция - не основание да приемаме, че решението за завоевание е зависело единствено от един човек. 

Следата върху монетите

Сред най-любопитните аргументи на археолога са изображенията върху монети, сечени от Верика. На тях се вижда конна фигура с копие, която Ръсел разпознава като жена воин с разголена гръд. В неговия прочит тази образност подсказва женска владетелска идентичност. Самото изображение обаче не представлява пряко доказателство за пола на човека, поръчал монетите, пише The Past.

Друг аргумент е окончанието „-а“ в името Верика. Изследователят го съпоставя с имената на две известни владетелки от същата епоха - Будика и Картимандуа. Той оспорва и приемането на титлата REX върху монетите като достатъчно основание Верика непременно да бъде определян като мъж. Това са части от неговата аргументация, които трябва да се разглеждат заедно, а не като самостоятелни окончателни доказателства. 

Жените с власт в древна Британия

Възможността Верика да е била жена се вписва в по-широкия въпрос за положението на жените в британските общества преди и около римското завоевание.

Будика оглавява въстание срещу римляните през 60–61 г. сл. Хр., а Картимандуа управлява бригантите. Тяхното присъствие в античните извори показва, че жените са можели да достигат до най-високите позиции на политическа власт. Самите британски общности обаче не са оставили писмени разкази, които да представят собствената им гледна точка. Голяма част от историята им достига до нас през очите на римски автори. 

Какво добавят генетичните изследвания

Допълнителен контекст дава проучване, публикувано в Nature през януари 2025 г. Изследователи анализират 57 древни генома от погребения, свързани с дуротригите в Южна Британия.

Резултатите разкриват голяма родствена група, организирана около обща майчина линия. Жените оставали в общността през поколенията, докато много от мъжете вероятно пристигали отвън - модел, известен като матрилокалност, при който двойката живее при или близо до семейството на жената, пише Nature.

Това не е равнозначно на доказан матриархат, нито установява самоличността на Верика. То обаче показва обществена организация, в която женските родствени линии имат централно значение, и дава основание ролята на жените в древна Британия да бъде изследвана по-внимателно. 

Засега Верика остава в центъра на интригуваща историческа хипотеза. Ако тя получи по-силно потвърждение, към Будика и Картимандуа може да бъде добавено още едно име на влиятелна владетелка - този път свързана с търсенето на римска подкрепа, вместо със съпротивата срещу нея.

Превод и редакция: GlasNews

Заглавна снимка: Gizmodo