На 15 юли започват Горещниците – трите последователни дни (15, 16 и 17 юли), които според българския народен календар са най-горещите през лятото. Те са посветени на силата на огъня и са съпътствани от множество поверия, забрани и обреди, запазени в различни краища на страната.

Според народните вярвания през тези дни природните стихии са най-могъщи, а огънят притежава особена сила. Затова хората избягвали да палят пещите и огнищата в домовете си, не изпичали хляб, не варели зимнина и не извършвали работа, свързана с огън. Смятало се, че нарушаването на тези забрани може да предизвика пожар, градушка или да унищожи реколтата.

В много селища храната се приготвяла още на 14 юли, за да не се налага палене на огън през следващите три дни. Ковачи, грънчари, хлебари и всички, чиято работа била свързана с висока температура, също преустановявали дейността си, вярвайки, че така ще предпазят себе си и дома си от нещастия.

В някои райони на България Горещниците се наричат още Чурлига, Германовци или Блъсъци, а всеки от трите дни има свое символично значение. Народът ги свързва със слънцето, огъня и гръмотевиците, като се вярва, че именно тогава небесните сили могат да донесат както плодородие, така и разрушение.

Особено разпространено е вярването, че през Горещниците не трябва да се пере, да се жъне, да се коси и да се работи на полето. Смятало се, че така човек може да си навлече болест, слънчев удар или природата да "се разгневи" и да изпрати буря или градушка.

Съществуват и поверия, свързани със здравето. В някои краища хората се къпели в извори или реки рано сутрин, вярвайки, че водата през тези дни има пречистваща и лековита сила. Другаде палели ритуални огньове вечерта преди Горещниците и прескачали жаравата за здраве и предпазване от болести.

Народната метеорология също отрежда важно място на тези дни. Според старо поверие първият Горещник предсказва какъв ще бъде декември, вторият – януари, а третият – февруари. Ако дните са сухи и слънчеви, се очаква студена и ясна зима, а ако има облаци или валежи – зимата ще бъде по-мека и влажна.

Макар днес Горещниците да се възприемат предимно като част от българското културно наследство, те продължават да напомнят за богатството на народните традиции и за уважението, което предците ни са изпитвали към природните сили.