Известно е, че в края на 18-ти и 19-ти век китовете са били изключително засегнати от китолова, но хората са ловували не само за китова мас, мустаци и месо. В края на 19-ти и началото на 20-ти век мъртвите тела на китове също са били използвани активно за медицински цели.

Трудно е да си представим как човек може да използва труп на кит за лечение на възпалително заболяване, но наистина е така, пише IFLScience. Така в крайморския град Идън, Туфолд Бей (Австралия), местните жители са спасени от ревматизъм.

Лечението беше да се намери мъртвият кит, след което да се направят дупки в кожата му и да пропълзите вътре. Освен това в този "месест, лигав и гниещ спален чувал" трябва да се прекарат поне 20-30 часа. За щастие на самите „пациенти“ от време на време им позволявали кратка почивка.

В Мемоарите на южните морета американският органист Луис Беке документира процеса на това „лечение“. Тъй като не било толкова лесно просто да се срещне тялото на мъртъв кит на плажа, след лова телата на тези морски гиганти били изтегляни на брега. Докато труповете им били още топли, тебили разрязани достатъчно широко, за да може пациентът да се пъхне вътре. Имайте предвид, че за такова необичайно лечение е необходимо долната част на пациента (до кръста) да бъде напълно потопена в тази „капсула“. След това пространството между пациента и кита се затваряло, така че да излъчва малко по-малко воня. Само си представете колко лошо може да мирише мъртъв кит, а вътре тази миризма била напълно отвратителна.

Според един пътешественик, който също описва процеса на лечение, "миризмата и топлината били едва поносими". Случайно се натъкнал на кит, който бил мъртъв около 40 часа и започнал да се разлага, а по време на процедурата от него избягали „огромни потоци газ и ужасни мехурчета“.

Смятало се, че топлината и газовете създават нещо подобно на "парна баня", която не само облекчава болките при ревматоидни заболявания, но и ги спира за достатъчно дълъг период - до една година.

Според Австралийския национален морски музей има много теории за това как точно се е появило това лечение. И така, една от тях казва, че местен бизнесмен се е обърнал към местно китоловно семейство с молба да му позволи това лечение. Той се възстановил, след като прекарал един ден в такава "капсула". Друга теория, публикувана във вестник от 1896 г., е, че лекарството идва от пиян мъж, който паднал в трупа на кит и се заклещил. Той останал така няколко часа и когато най-накрая го освободили, изглеждало, че няма повече ревматични болки.

Изследователите обаче смятат, че истинският произход на това лечение е свързан с практиката на местното население на залива Туфолд. И така, известно е, че местните жители са използвали останките от изхвърлени на брега китове за различни цели, например:

месо - за лечебни и обредни цели;
кости - в приюти;
трупове на мъртви китове - за лечение на ревматизъм.

С течение на времето това лекарство губи своята популярност, особено по време на Първата световна война. Една от основните причини била отвратителната миризма, която трудно се понасяла.

Превод: GlasNews