Морските фарове винаги са имали своя чар, без значение дали говорим за местни такива или някои от тези по света.

Дали от филмите или от книгите, не става ясно, но интересът към историята на един фар винаги е любопитна.

Най-много фарове у нас са били построени в средата на XIX век, когато България била още в пределите на османската империя. В далечната 1855 г. един френски флотски капитан на име Блез-Жан-Мариус Мишел успява да сключи договор с турското правителство за създаване на дружество за строеж и експлоатация на фарове – „Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman”. Така в следващите години на българския бряг започват да мигат светлинките на фаровете край Шабла и Варна, на нос Емине, на островите Св. Анастасия и Св. Иван и др. След Освобождението грижата за морската ни сигнализация се поема от младата българска държава, която изгражда нови, авангардни за времето си навигационни съоръжения и осъвременява по-старите.

Шабленският фар е най-старият, най- високият и най-достолепният по нашето крайбрежие. Светлинните му сигнали отбелязват най-източната точка на България. Издигнат е в средата на XVIII век и от тогава до днес работи безотказно. Известен е още като „Пясъчният фар”, защото предпазва корабите от затъване в измамните морски плитчини между нос Шабла и близкото селце Тюленово. Високата му 32 м кула изпраща светлини на 17 морски мили на всеки 25 секунди.

Светлинната навигация на нос Калиакра се споменава в турски източници още през XVIII век. При земетресението през 1901 г. фарът се пропуква и се явява необходимост да се изгради нов. При построяването му са използвани много дялани камъни от крепостните стени. Новата бяла кръгла кула, иззидана от камък, е била висока 9,7 м и бялата светлина с периодичност 5 сек. проблясвала от 67,6 м надморска височина в точка с координати 43°22' с.ш. и 28°28'. През 1926 г. са построени жилищните помещения, а от 1927 г. на Калиакра има радиофар. През 1955 г. край фара е поставен наутофон. В мъгла сирената издава звуков сигнал на всеки 30 сек., който представлява морзовия знак „К".

Фарът в Поморие

Фарът представлява каменна кула, издигаща се върху изкуствена платформа от каменни блокове на височина 8 м надморско равнище югоизточно от нос Поморие. Той е с координати 42° 33′ 10″ с.ш. и 27° 38′ 40″ и.д. Първообразът на днешния фар край Поморие /древен Анхиало/, е построен още в дълбока древност.  В изследване по темата, публикувано в "Морски вестник",  доц. д-р  Кристина Панайотова казва: "В своите "Пътувания по България" (1884 г.) К. Иречек споменава местното предание, че Поморие е преместен на сегашното си място във византийско време от императрица Ирина при някога съществувал фар. „... гдето основала църква "Панагия", сега посред града... Това предание схожда с летописните известия: според Теофан императрица Ирина през май 784 г. със своя син, малкият Константин VІ, съпровождана с много войска, с тържественост и музика, лично посетила тракийските градове и при този случай отново основала и Анхиало”.

Изследователката е открила любопитна информация, касаеща и Поморийския фар и в публикация на страниците на  в - к "Балчикъ" от 1902 г. В дописката се съобщава за отправен към министър – председателя въпрос от народния представител от Балчик Г. Пасаров. Депутатът се  интересува от съдбата на черноморските ни фарове, а също и какви мерки ще предприеме българското правителство, за да ги вземе под свое владение.

В питането си Пасаров посочва: "Въпросните фарове, гдето става дума са следующите: 2- въ Варна; 1 въ Калиакра; 1 въ Шабла (Балчишко); Анхиалъ, Бургасъ и Месемврия, приходите на които възлизатъ годишно на около единъ милионъ лева."

От четирите фара на Поморие, за които има сведения, днес са останали само два. Археолозите още не са открили следите на древния фар от времето преди императрица Ирина (VIII век). За фара, споменат от Иречек в 1884 г., така и не са открити други данни. Възможно е да става дума за фенер на железен стълб. Така че нашите представи за фара на Поморие са свързани преди всичко с този, построен от фирмата Julius Pintsch през 1933 г. Той се издига върху изкуствена платформа от каменни блокове над водата югоизточно от нос Поморие. Първата му оптика работела на маслен газ и излъчвала червена проблясваща светлина, а вероятно през 1957 г. е заменена с електрическа АМ-300, захранвана от акумулатори и снабдена с фотоклетка за автоматично включване и изключване.

Ако ви допадат фаовете, струва си да посетите до остров Св. Анастасия, близо до Бургас, където се намира един от най-силно светещите фарове по българското Черноморие. Построен е през 1914 г. на мястото на предишен фар от началото на XVII век. През 1924 г. островът, заедно с разположения на него манастир, са превърнати в концентрационен лагер. Там са били заточени около 40-ина антифашисти, които успяват да избягат с лодки и стигат чак да град Одеса на отсрещния съветски бряг. През 1932 г. фарът е електрифициран и модернизиран.

Друг нашенски морски фар разпалва фантазията на любознателния пътешественик. Намира се северно от гр. Созопол на остров Св. Иван, където това лято, сред останките на християнски храм, бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител. Самият фар е от 1911 г. и е сонарен, т.е. освен че свети на 18 мили навътре в морето, подава и звукови сигнали.

Красиви, навяващи носталгия фарове ще откриете и на Юг от Бургас. Сред тях са фаровете в крайбрежните градчета Приморско, Царево и Ахтопол, превърнали се в търсена туристическа атракция и любим фон за снимки на стотици хиляди туристи.