Писателят Недялко Славов коментира реакциите след злополучното за пловдивската публика представление „Последното бягство на Дон Жуан“. В публикация във Facebook той обясни замисъла на пиесата и благодари на зрителите, които са повярвали в нея.

"Последното бягство на Дон Жуан" е постановка на пловдивския режисьор Недялко Славов. В него Донков се появява в жълта рокля, сипе нецензурни думи и е следен на сцената от лайв камера, която излъчва на екрани на живо над актьора, навярно за да внесе капка модернизъм в представлението.  Самият Донков и преди е влизал в ролята на Дон Жуан, но под ръководството на Александър Морфов в Народния театър "Иван Вазов". Славов посочва, че спектакълът не е създаден като леко забавление или традиционен прочит на историята за вечния прелъстител.

„Тази пиеса е за трескавите съновидения на един Дон Жуан, който отдавна вече не е архетип на вечния любовник, а просто още един пациент в лудницата на съвременното човечество“, пише авторът.

Половината Античен театър избяга от Дон Жуан на Недялко Славов и Деян ДонковПрецедент, който пловдивското театрално общество не помни

В неговата интерпретация Дон Жуан е променен от потребителските представи и превърнат в търговска марка. Образът му губи характеристиките на легендарния любовник и стига до усмирителната риза, с която завършва пиесата.

„Маникюриран, епилиран, кастриран, превъртян през мелачката на потребителските представи, превърнат в продажна марка, в бранд, за да приключи в усмирителната риза. Това е финалът на пиесата“, обяснява Славов.

Писателят предупреждава, че в спектакъла липсва забавлението, което част от публиката вероятно е очаквала. По думите му постановката не предлага романтични клишета и познат преразказ на историята.

„В тази пиеса няма очакваното забавление, шекеросани соаретни флиртове, романтични клишета и обичайния преразказ, а провокация, болка и все пак надежда и вяра в спасителната любов“, посочва той.

Недялко Славов благодари на зрителите, които са приели творбата, но заявява, че разбира и хората, които не са повярвали в нея. В същото време отправя критика към онези, които не са гледали спектакъла, но са започнали да повтарят отрицателните оценки.

„Благодаря на тези, които ѝ повярваха. Разбирам и тези, които не ѝ повярваха. Разбирам и тези, които не видяха, но чуха и заповтаряха, че не трябва да ѝ се вярва. Мълвата е най-добрият параван на злословието“, пише авторът.

В края на позицията си Славов изразява благодарност към Деян Донков, останалите участници в постановката и организаторите.

„Благодаря от сърце на Деян, благодаря на прекрасния екип, благодаря на организаторите, които ни подкрепиха“, завършва писателят.

Приятелката на Деян Донков избухна: Щом това ви кара да се чувствате горди, жалко