Жена в неравностойно положение разказа за човешката добрина и ежедневните си битки.

Радослава Маринова от Плевен е имала неприятно преживяване на улица в града. Жената се движила с инвалидната си количка по пешеходна пътека. Искала да премине на отсрещния тротоар, когато количката ѝ се обръща и пада заедно с нея. В този момент мъж, който се движил с колата си, слиза за да помогне на падналата жена. Той я вдигнал и поставил отново на превозното ѝ средство.

Жената изрази огромната си благодарност към непознатия за направената добрина. Не подмина обаче един много сериозен проблем, който е факт в повечето населени места в страната ни.

„Никой не е застрахован от болест и количка! Кога ще се отравят пътищата и тротоарите? Кога ще може спокойно човек в неравностойно положение да се движи спокойно?,“ пита тя.

Ето и цялата история:

„Добро утро! Искам първо да благодаря на мъж, който ме вдигна от пешеходната пътека до Окръжна болница на ул. „Георги Кочев“ 8, вчера сутринта към 9.15 часа!

Движа се с акумулаторна инвалидна количка поради заболяване. Та вчера от тротоара да слезна, и да премина на другият тротоар, количката се обърна и аз паднах.

Хиляди благодарности на този мъж, който слезна от колата си и ме вдигна в количката!

Искам да попитам кмета, уж сме европейски град, а шосетата (платната) са супер зле. Да не се говори за тротоарите, че са под всякаква критика. На повечето места няма и как да се качи количка и трябва да се движа по платното с автомобилите!?!?

Ако се кача на тротоара то масаж не ми трябва, защото от дупките на замазката, която е направена, количката се гъне на 100 страни.

Та питам: Кога ще влезнем в 21 век?

Благодаря пак на мъжа, който ми помогна, но докога трябва да сме зависими от други хора, защото някой не си е свършил работата?

Вчера бях аз, утре ще е някой друг. Никой не е застрахован от болест и количка! Кога ще се отравят пътищата и тротоарите? Кога ще може спокойно човек в неравностойно положение да се движи спокойно?

Незнам как се казва този мъж, който ме вдигна от платното, но се надявам да го прочете и да разбере, че е наравил много и му благодаря сърдечно!“