Старите книги обикновено се свързват със знание, история и изкуство. Някои редки издания от 19-и век обаче крият нещо далеч по-опасно зад красивите си корици – токсични вещества като арсен, олово и живак.
Музеи и библиотеки по света и до днес се борят с последствията от използването на тежки метали преди повече от 150 години. Следи от опасните вещества продължават да се откриват в исторически колекции, предупреждават експерти от Museums Victoria.
Според специалистите токсичните материали станали особено популярни по време на Индустриалната революция, когато издателите започнали да обръщат огромно внимание на външния вид на книгите. Ярките цветове и декоративните подвързии привличали купувачите, а производителите експериментирали с нови пигменти, за да направят изданията по-луксозни.
През 19-и век богатите колекционери често поръчвали кожени подвързии по мярка, които да подхождат на библиотеките им. По-късно издателите започнали да използват декоративни платнени корици, тъй като били по-евтини и по-лесни за масово производство.
Един от най-популярните цветове тогава бил изумрудено зеленото – ярък нюанс, съдържащ арсен. Същият пигмент се използвал и за тапети, рокли, шапки и други предмети от бита.
Експертите уточняват, че тези книги обикновено представляват нисък риск за обикновения читател, тъй като опасните вещества се съдържат основно в подвързията. Проблем може да възникне, ако повърхността е увредена, надраскана или мокра. Затова музейните служители често работят с ръкавици и спазват строги мерки за безопасност.
Интересът към т.нар. „отровни книги“ рязко нараснал покрай проекта Poison Book Project, който изследва токсични материали в исторически колекции.
Учени от Museums Victoria анализирали 120 стари книги. Само четири от тях съдържали арсен, но тестовете разкрили много по-сериозен проблем – масово замърсяване с олово.
От изследваните 120 книги, цели 110 били с високи нива на олово. Тежкият метал е използван в пигменти в продължение на векове, защото осигурявал ярки и трайни цветове. Освен това служел като изсушаващ агент в бои и покрития.
Въпреки че опасностите от оловото са известни от древността, индустрията продължила да го използва в бои, козметика, бензин и производство чак до 20-и век.
Специалистите открили и следи от живак. Един от най-ценените червени пигменти в миналото – цинобърът – се произвеждал от минерала живачен сулфид. Той бил широко използван в декоративна хартия, илюстрации и художествени елементи в книгите.
Според експертите рискът за обикновените читатели остава нисък, но реставраторите и изследователите, които ежедневно работят с крехките материали, са най-застрашени.
Проучването подчертава сериозен проблем за музеи и библиотеки по света. Книгите традиционно се приемат за безопасни предмети, което означава, че токсичните вещества често остават незабелязани десетилетия наред. Малките архиви и музеи пък често нямат оборудването и специалистите, необходими за подобни тестове.
