Ставаме все по-бездушни. Поредното доказателство е този случай от аптека, намираща се в софийски квартал.

Вече ви разказахме за грубо отношение на аптекари в обект във Велико Търново - там изгониха клиент по грозен начин. Припомнете си повече за случая тук: 

Аптекари изгониха клиент по груб начин

Сега попадаме на друг случай, който само ни води до мисълта, че ние, хората, сме станали все по-бездушни. Доти Декова разказва за неприятното отношение на аптекари към нея. Възрастната жена е била в аптеката, намираща се улица "Борис Христов 4", за да получи лекарствата си по електронна рецепта. Тя споделя, че й е било лошо още преди да отиде до аптеката, но след като влезнала вътре й станало по-зле и помолила служителите за малко вода, за да си изпие лекарството, което винаги носи със себе си. Тогава една от аптекарките й казала: "Не мога да ви дам вода, нямаме чаши". Възрастната жена казала да й сипят вода в кякакъв съд, какъвто и да е, но служителката отново отказала с думите: "Няма къде". Оказало се обаче, че има вода, има и чаша - самата жена е видяла това с очите си.

Ето какво пише още Доти Декова:

"Видях наблизо до аптекарката бутилка с вода и чаша. Нямах въздух да говоря и да споря. Някакси платих, взех си лекарствата и си тръгнах. Влязох в един магазин, купих си малко шише вода и изпих лекарството си. Слава Богу след почивка ми стана по-добре и се прибрах. Това го споделям като факт, че даже хора, свързани с медицината, са станали толкова бездушни и не ги интересува дали може да умреш там пред тях!".

Коментиращи публикацията отбелязват, че служителите в аптеката, намираща се на въпросния адрес в София, никога не са били любезни. "В тази аптека винаги са намръщени!", пише Нели Тодорова.

"Те са просто търговци! Не очаквайте повече от тях! А търговията често убива всичко човешко в хората...", гласи коментар на Рада.

"Все по-бездушни ставаме.... забелязала съм, че когато окажа помощ за нещо на някой и голяма част от хората ме гледат все едно съм извънземно! Но за техен "ужас" аз съм инатливо магаренце и продължавам да помагам с каквото мога, защото има и добри хора. Малко са, но ги има!", пише И. Алексиева.

Снимката е илюстративна.