Българин, който заедно с други граждани, е решил да помогне на бедстващите в Болград, Украйна, разказва за пътуването си до страната, в която днес се води разрушителна - братоубийствена война.

Кирил Симеонов заено със свои съмишленици е успял да събере 3 тона храни и лекарства, които откарва в Болград - център на хората с български корени в Украйна.

Видяното по пътя той описва като "немислима трагедия".

"Аз съм баща на 2 малки деца и дори не мога да си представя през какво минават тези абсолютно невинни хора", пише той за съдбата на бежанците.

Пътят им е белязан от трудности, а пред очите им са бежанците, бягащи от войната.

"Една картинка ми се запечата - баща прегърнал жена си и децата си на границата, всички плачат, бащата се държи мъжки и се опитва да ги окуражи и да сдържи сълзите си", разказва Симеонов.

В крайна сметка достигат крайната си цел - Болград, където хората говорят с въодушевление за далечната си прародина. А след 3 тона и 30 часа по-късно Симеонов: "Нека бъдем човеци... Не на войната!".

Вижте целия му разказ, който споделя в профила си във Facebook:

ДО БОЛГРАД - 3 ТОНА И 30 ЧАСА ПО-КЪСНО

Реших да напиша тези редове, докато още съм обзет от силна емоция, въпреки, че не сме спали над едно денонощие.
С очите си видяхме как бащи изпращат жените и децата си далеч от дома, обляни в сълзи, по една раница и един куфар, докато те се връщат обратно в Украйна.

Една картинка ми се запечата - баща прегърнал жена си и децата си на границата, всички плачат, бащата се държи мъжки и се опитва да ги окуражи и да сдържи сълзите си. И да ги изпрати в непознатото, понеже той няма как да напусне с тях.
Замръзнахме при вида на тази човешка трагедия...

Преди 20 минути се върнах от Болград, Украйна.

Предполагам знаете, че това е столицата на бесарабските Българи в Украйна. Наши братя и сестри!
Самият Болград е създаден от българи през 1821 година. Много от тях говорят български и говорят с въодушевление за България.
Положението им в момента е изключително трагично. Заради войната и нарушените доставки, хората и децата там (включително и бебета) нямат храна, памперси, лекарства, дори памук - най-елементарни неща.

Събрахме и купихме над 3 тона храни и лекарства с наши лични средства както и дарения от страхотни страхотни ЧОВЕЦИ.
Казахме си, не може да чакаме, тръгваме. С една кола и едно камионче претоварено до горе. Минахме през Молдова и оттам влязохме в Украйна, за да стигнем до Болград.
На границите може да видите опашки, но най-вече жени и деца, чакащи в студа, прокудени от домовете си и незнаейки къде отиват и какво ги чака.
Често се просълзявахме от гледката.

Аз съм баща на 2 малки деца и дори не мога да си представя през какво минават тези абсолютно невинни хора.
Излишно е да ви казвам, че имахме проблеми по границите заради товара, тъй като е храни и лекарства. След много много часове, нерви и емоции накрая стигнахме до Болгад посред нощта към 22:00 часа- след официалния вечерен час от 19 часа.
Срещнахме се с кмета на града, както и други местни представители, поговорихме и разтоварихме всичката помощ.
Нека ви кажа нещо - на първо място е важно да сме хора, да си помагаме и да не се делим!
Това, което се случва е немислима трагедия.
Нека бъдем човеци на ПЪРВО място.
И да се показва с действие, а не приказки.
Винаги трябва да си помагаме - било то в Украйна или когато по време на пандемията със съмишленици раздадохме над 1200 торби с храна по адреси във Варна.
Имам още неща да ви показвам, но в момента съм скапан от умора и емоция и просто исках да ви споделя.
Искам да благодаря на хората, с които отидохме там - Александър Николов (зам областен управител на Варна), Ивайло Костадинов, Володя и Борислав Дамянови, както и на всички добри хора, които се отзоваха и съмишлениците от структурата на ИТН във Варна!
Не на войната!