279 столетници има у нас, сочи справката на НСИ за декември 2019 година. Най-малко са в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца.
В София пък са 69 души, но ако се вземат брой столетници на 100 000 души население, то столицата ни се нарежда на четвърто място в това отношение, обяснява пред "Монитор" мулекулярният генетик Любомир Балабански.
Така първото място се отрежда на Кърджали - със 7,6 столетника на 100 000 души, второто е за Ловеч - със 7,34 столетника, третото е за Смолян – с 5,8.
"България се нарежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от населението. Това се дължи основно на факта, че средната продължителност на живота у нас е една от най-ниските. Така че, за да достигне един индивид 100 години, трябва да живее много над средната възраст", обяснява генетикът.
Той изтъква, че в момента у нас средната продължителност на живота е 75 години. При мъжете тя е 72 години, а при жените - 78.
За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия средната продължителност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
"Процесите на стареене са комплексни от биологична гледна точка. Определят се както от генетични фактори, така и от околната среда. Всъщност около 25% от дълголетието е генетично обосновано и 75% се дължи от околната среда - начин на живот, диета, здравословно хранене, физическа активност, доколко човек търси медицинска грижа", смята Балабански.
Според него една от причините у нас средната продължителност на живота да е толкова ниска е и, че хората нямат достъп до качествено здравеопазване. Това важи най-вече за малките населени места.
От 4-5 години пък учените от катедрата по Медицинска генетика в Медицинския университет в София работят по проект, който цели да установи генетичните фактори, които предразполагат към здравословно дълголетие при столетниците.
Оказва се, че метаболизмът е ключов за успешната преживяемост на хора, намират се редки мутации в някои от столетниците, допълва ученият.
