На днешния ден честваме Съединението - събитието, в което двете части на младата българска държава отново стават едно.
Ден, в който най-смелите представители на тогавашното общество се опълчват на условията на Берлинския договор. Както за благото на новоосвободената държава, така и и тържеството на правдата. Българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г.
С успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор, който разделя България на Княжество България и Източна Румелия, а останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Факт, който ще бележи цялата външнополитическа дейност на държавата до Втората световна война.
Съединението през есента на 1885 година бива координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Събитието се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.
През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Въпреки съпротивата на Русия и лично на руския император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г.
