Президентът Доналд Тръмп разкри, че зад двуседмичното примирие с Иран, което бе удължено, стои скритата роля на Китай. Оттогава Пекин започна да играе по-видима роля в оказването на натиск върху Техеран да преговаря за край на войната, пише Newsweek.
Миналата седмица Китай представи допълнителни цели за мир в Близкия изток, надграждайки своя петточков план, и призова за отваряне на Ормузкия проток по време на срещи с държавите от Персийския залив.
Не е изненадващо, че Китай поема водеща роля – залогът за него е сериозен. Става въпрос за източника на около една десета от доставките му на суров петрол, внимателно изгражданите му отношения в региона на Залива, както и възможността да разшири влиянието си.
Освен това Пекин има шанс да направи нещо, което Белият дом не може – да спре войната.
Ако успее да допринесе за край на конфликта по начин, който удовлетворява Вашингтон и не отчуждава напълно Техеран, Китай може да постигне значителна дипломатическа победа. Подобен развой би дал допълнителна тежест и на предстоящото държавно посещение на Тръмп в Китай, където лидерите се стремят към рестарт на най-важните двустранни отношения.
Китай е загрижен заради икономиката си
Китай е ключов икономически и дипломатически съюзник на Иран, но не е напълно зависим от него. Смята се, че около 13% от петрола му идва от Иран, но китайската икономика е по-добре подготвена от много други да понесе енергиен шок, включително евентуално затваряне на протока, благодарение на предварително натрупани запаси.
Въпреки това смущенията в Залива – включително нападенията на Иран срещу корабоплаването и американската блокада – започват да изчерпват този резерв.
Данни на митниците, публикувани в понеделник и цитирани от списание Caixin, показват, че вносът на петрол от региона е спаднал с 25% спрямо предходната година.
Тесни връзки с Революционната гвардия
Китай е най-големият клиент на ирански петрол и вероятно единствената държава, способна да помогне за възстановяването на разрушените градове след войната.
Пекин може да отчете крехкото примирие като дипломатически успех, отчасти благодарение на натиска си върху иранското правителство.
Убийството на върховния лидер Али Хаменей през февруари усложни ситуацията, но каналите за комуникация с новото ръководство остават отворени.
Според анализатори Китай очаква приемственост, особено предвид централната роля на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).
„С фигури като Моджтаба Хаменей, тясно свързани с IRGC, Китай вероятно предполага, че организацията ще остане доминираща сила в иранската политика“, коментира анализаторът Тувия Геринг.
По думите му това е „добра новина“ за Пекин, тъй като Китай поддържа институционални връзки с гвардията и фактически я подпомага чрез покупки на санкциониран ирански петрол.
Китай ще продължи да играе роля
Седмица след примирието президентът Си Дзинпин даде сигнал за по-активна роля, призовавайки държавите от Залива към мирно съвместно съществуване.
В разговор със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман той отново настоя за отваряне на Ормузкия проток.
Китайските власти заявиха, че страната поддържа „обективна, справедлива и балансирана позиция“ и работи за прекратяване на конфликта.
Анализатори отбелязват, че реакциите на Пекин са внимателно премерени – той осъжда американската блокада, но същевременно търси дипломатическо решение и избягва ескалация.
„Америка на първо място“
Китай може да задълбочи ролята си в конфликта, ако това е в негова полза. Като насърчи Иран да търси мир, Пекин би могъл да намали напрежението преди визитата на Тръмп.
В същото време обаче Китай вероятно няма да даде твърди гаранции за сигурността на иранския режим, особено ако твърдолинейни кръгове продължат да застрашават ключови партньори като Саудитска Арабия.
С наближаването на визитата е възможно критиките на Пекин към САЩ да станат по-умерени. Китайското външно министерство например не осъди директно задържането на иранския кораб „Тоуска“, а определи ситуацията като „крехка и сложна“.
Според анализатори, въпреки конкуренцията между великите сили, Китай традиционно поставя отношенията си със САЩ над тези с Иран, поради огромната икономическа разлика в значението им.
Напрежение в Техеран
Вътрешните разделения в Иран също усложняват ситуацията. Външният министър Абас Арагчи обяви, че Ормузкият проток е напълно отворен, но малко по-късно гвардията отново го затвори в отговор на американската блокада.
Арагчи бе критикуван от медии, свързани с IRGC, заради позицията си.
Междувременно Тръмп заяви в социалните мрежи, че Китай е „много доволен“ от усилията му за отваряне на протока и изрази увереност, че ще бъде посрещнат топло от Си Дзинпин при предстоящото си посещение.
Ако протокът бъде отворен преди визитата му, възможно е този път именно Тръмп да благодари на китайския лидер за навременната намеса.