Жените – повече от гробовете... Какъв Казанова? До гибелта си Левски спазва главните монашески обети ЧАСТ 9

Мария Владова 10:00 22.10.19 1 22646

Църквата не го признава за светец, но и не го отлъчва

Пловдивчанинът Владимир Стрински, който живее и работи в Лос Анджелис, ще опита да събере клоните на родословното си дърво. Смята се, че неговият прапрадядо Георги Стрински през нощта на 6-и срещу 7.02.1872 г. (стар стил) сваля от бесилката Васил Левски и го погребва, като с канатите на каруцата прави своеобразен ковчег. Без да сподели с никого тайната за местонахождението на гроба, няколко дни по-късно той е убит от турци.

А Glas.bg в поредица материали показва народословното дърво със светлия лик на Апостола на свободата – вън от небивалиците, събирайки реалното и легендарното. Дължим го не само на него, а преди всичко на онези, които на 19 февруари с мълчалив поклон полагат цвете пред неговата памет.

***

Годявал се няколко пъти. Една туркиня била запленена от него. Румънка, неуспяла да го прелъсти, се самоубива. Вдовиците били готови да убият децата си заради него. Съпругите на съратниците му били запленени от неговия чар. Заигравките му с монахини чет нямат. Има и една Йова от…

Самият Джакомо Казанова би свалил шапка на подобен мачо. Само че това се приписва на Левски, здрав и прав мъж в силата си – значи не може да не е оставил кош с мръсно бельо. Връх на небивалиците е грандиозният годеж с Гена Бонина от Аджар, на който присъствали 5000 души. И в най-добрите си времена населението на селото не е прехвърляло 3000, а опитът на Апостола покрай „годежа“ да организира и таен комитет не дава резултат, тъй като „от аджарско лайно кирпич не става“.

На 04.08.1867 г. четата на Панайот Хитов пресича сръбската граница и знаменосецът, заедно с всички останали, вече е далеч от потерите. Това е времето на втората легия, завършило скоропостижно и злополучно. Формированието е разпуснато, а в края на януари 1868 г. здравословното състояние на Левски, желязно дотогава, рязко се влошава. Стомахът. След като опитва да се лекува по бабешки и жабешки (буквално), следва тежка операция и мъчително възстановяване.

Младият организъм се справя, но се отваря неочакван проблем – раната не зараства „и цяла година не могла да се затвори“, както твърди Мерсия Макдермот. Със сигурност е така. В началото на юли 1868 г. четите на Караджата и Хаджи Димитър минават Дунав, а турските власти оказват натиск да бъде разчистено гнездото на комити във Влашко. По това време Левски е в Букурещ и заедно с мнозина други се озовава в затвора, но е освободен незабавно, за да продължи лечението. Сиреч с такава болка човек не може да излезе с оръжие против султана. Битуват и непотвърдени мнения, че раната така и не зараства напълно до края на живота му и с това се обяснява въздържането от интимни контакти.

Скривалищата на Левски са пръснати главно в манастирски сгради, а в тефтерчето му има записани суми „за сирота жена, при която намирам прибежище“. Навярно, съдейки по себе си, намират се хора, които не могат да повярват, че скъсвайки с монашеството като практика, дяконът продължава да спазва главните монашески обети – целомъдрие и нестяжание (безкористие, отказ от притежание на материални блага). Църквата никога не е отлъчвала дякона революционер от клира. В ръка със знамето, на което е извезано „Свобода или смърт“, преминава стотици километри през поробена България, но вместо байрактар или знаменосец сам нарича себе си хоругвоносец.

Доскоро се смяташе, че Левски е единствената историческа фигура, предпазена от злост и отрицание. Не, и образът на този праведник бе замерен с шепа кал: Той бил скучен администратор, обикалял, за да прави партийни комитети – също като партиен секретар. Откраднал коня на вуйчо си – все едно мерцедес в наше време. Избягал с коня и го продал… „Жена споделя леглото му, и то монахиня. И расото хвърля, и хора трепе в Белградската легия и четата на П. Хитов, и рекетира тогавашните български бизнесмени да дават пари за революцията“. Всичко това са брътвежи на популярни, национално известни лица.

Няма нещо на този свят, което не може да бъде профанирано. Виден български функционер на коминтерна, освен с нелегалната дейност, станал известен и с успехи на интимния фронт, сполучливо бе оприличен на „сексуален башибозук“. Но е извън моралните норми Апостола да бъде замерян с нелепости, каквито употребяват по форумите футболни запалянковци.

Интересно как в условията на демократична всепозволеност извън одумките останаха болногледачките на Левски? Доста, след като жените се оказаха повече от гробовете…

Следва продължение!

В своя гроб прадядо ми е отнесъл тайната за гроба на Левски ЧАСТ 1За първи път пловдивчанинът Никола Стрински проговаря пред медия - и прави още една добавка към мистерията и легендата за великия българин