Коефициентът на интелигентност на Айнщайн е бил 170, на Стивън Хокинг 160, същият притежава и Аштън Къчър, а Натали Портман може да се похвали с 140.
Хората масово смятат, че ако си умен, живееш по-добре. Но това съвсем не е така.
Оказва се, че щастието изобщо не е толкова лесно постижимо за наистина умните хора. Защо това е така?
Анализират прекалено много
Хората с висок коефициент на интелигентност имат склонността постоянно па премислят и дисектират събитията в живота си. Те твърде често са изпълнени със страхове от това, че могат да се разочароват отново, а дилемата е постоянен техен спътник.
Искат прекалено много от себе си и околните
Умните хора знаят какво искат и често гледат на света по идеалистичен начин, което прави още по-трудно за тях да се откажат от своите очаквания. Именно те им пречат да получат удовлетворение от живота и да се чувстват щастливи, а реалността често ги разочарова.
Връзките им куцат
Много е трудно за интелигентния човек да общува открито със събеседника си, тъй като често остава неразбран. На него му се иска да говори за важни и значими неща. Нерядко обаче на такъв тип хора им е трудно да намерят партньор, който да ги разбира напълно и с когото да имат пълноценна връзка.
Имат психични проблеми
Много от интелектуалците страдат от умствени разстройства. Навикът постоянно да анализират всичко около себе си, води чести размишления за живота, смъртта и смисъла на съществуването. Всички тези теми може да доведат до депресия.
Решението е често да помагат на околните, дори на непознати. Умните хора изпитва вътрешна хармония много повече, когато се грижат за другите.
