Това, което преди бяха големи надежди за нов, свободен и демократичен арабски свят се превърнаха в граждански войни в Сирия, Либия, Йемен и Ирак, пише "Politico".
Вместо демокрации, страни като Египет, Бахрейн и дори Мароко възприеха още по-репресивни диктаторски режими. Само в Египет поне 40 хил. души са били арестувани след като президентът Махамед Морси беше изпратен в изгнание през юли 2013 г.
Повечето неправителствени организации бяха затворени и не можеха да функционират. И след това се появи и "Ислямска държава", най-варварският резултат от хаоса след 2011 г.
Това може да се приеме за достатъчна причина "Арабската пролет" да бъде наречена провал. Но в действителност това зависи от колко внимателно се следи случващото се в обществото. Има причини да се вярва, че това, което виждаме не е обикновен протест, а епохална революция, настоява изданието.
Има причина да се смята, че арабските страни минават през подобна революционна еволюция. Първата причина е демографска – населението на региона се е удвоило през последните три десетилетия от 1980 г.
Втората причина е икономическият упадък. Войните и терористичните атаки в региона унищожиха туризма, един от най-важните източници на приходи.
На трето място – репресиите в региона са дори по-лоши от преди "Арабската пролет".
На кратко, основните причини зад протестите остават. Всъщност даже са се засилили. В Мароко полицейски инцидент, довел до смъртта на продавач на риба през октомври 2016 г., предизвика масови протести.
В Сирия гражданите излязоха по улиците срещу режима на Асад в много градове веднага след примирието, договорено от Русия и Турция миналия месец. И сега, накъде? - питат от "Politico".
