Хубав си. Толкова си хубав, че когато влезеш в стая, пълна с хора, стените се изчервяват, а въздухът се задъхва. Никой не може да не те погледне. Когато те погледне, никой не може да не продължи да те гледа. Дори тези, които са обърнати с гръб. Енергията ти може да побърка и слепци. Всеки протяга мисълта си към теб, за да те докосне, а жените те събличат и преди да са те помислили. Мъжете до тях се смаляват, щом влезеш в стаята. В близост до теб плешивостта им започва да прилича на проблем, а обикновеността им става просто непоносима. Палиш в закърнелите душици на непознатите момичета такива пожари, че след теб пуши от желания. Повечето не от най-чистите. А ти толкова добре го знаеш! Влизаш и не виждаш никого. Защото самият ти си толкова захласнат по себе си! Кой не би те разбрал?!

Ти знаеш много неща. Умен си. Знаеш как да приближиш бутилката с уиски така, че да се разбъркат от вълнение чертичките на баркода. Знаеш как да поемеш чашата с жест на завоевател, а когато отпиеш, всяка жена в стаята да е убедена, че никога преди този миг не е виждала мъж. Следва поглед, който е отработен с цената на армии съсипани неврони. Женски, разбира се. Но твоят миг предстои.

Тогава, когато заради учестеното дишане в стаята шупват тапетите, а присъстващите дами са готови да бият шута на всяко благоприличие само срещу един твой поглед, ти продължаваш да докосваш единствено хладните капки вода по чашата си и с движение на нахранен гепард отиваш към ъгъла на стаята. Ах, какви асоциации будят движенията ти в посока ъгъла! Пълниш стаята с възбуда, която може да е смъртоносна за човешко същество. Превръщаш тези момичета в разгонени зверове – и тази, и другата, дори и онази, която наскоро се омъжи щастливо. Мислите на тези жени политат в синхронен танц и всяка едновременно те вижда над себе си, как я мяташ грубо в ъгъла, как едната ти ръка рязко извива главата й назад, докато другата отстранява бельото й. И докато изпотяваш масивно главите им, те изобщо не са готови за следващия ти ход. Вадиш от тъмнината на ъгъла китара, обгръщаш я с огромните си ръце с размах, който директно праща ток в сутиените на присъстващите, и започваш да дрънкаш парче на Stones. Продължаваш да не виждаш никого. Изглеждаш така, сякаш самият ти искаш да правиш любов със себе си. Кой не би те разбрал?! Толкова се харесваш, че не те интересува одобрението на никого. Или греша?

Неудобно ми е да гледам как пиеш мозъци на отсечени, люти шотове. Неудобно ми е да виждам как подритваш кокалите от разкъсаните желания на тези непознати жени. Хубав си и вероятно мога да пробвам с теб дълбочината на ъгъла, но сега ще изляза от тази стая, защото имам нужда от чист въздух. Просто чист въздух.

....

Не си особено непредвидим. Какво търсиш на моя балкон? Какво като си хубав, умен, опитен и знаеш какво да правиш с всичко това, което си?! Това е моят чист момент и на този балкон никой не пуска топовни залпове от благодарност, че дели един и същ въздух с теб. Сега ще се опиташ да ме убедиш, че си струва да си разкъсам блузата, да извадя с лъжица сърцето си и да те помоля да посвириш на него. Тръгна след мен, защото съм камъче в обувката на твоята перфектност. Как смея да излизам от стаята и да разбутвам публиката ти точно, когато се готвиш да си издигнеш паметник в аналите на сексуалните им желания? Как смея да напускам представлението ти? Как смея да съм по-малко впечатлена от влюбена до смърт в теб?!

Това е единственото амплоа, в което се познаваш. Триковете са действали безброй пъти. Жертвите на твоята неустоимост са оставили историческа диря в мъжествеността ти. И сега вместо да ми кажеш, че ме харесваш, ти ще ме хванеш за ръка и ще ме метнеш на мотора си, паркиран точно под балкона, за да ми вземеш дъха с превишена скорост. За да те харесам. И вместо да ми откъснеш люляк, ще пробваш да ми откъснеш главата с разкази за това как си изкачил Еверест, как си се гмуркал до дъното на полярно езеро в Сибир и как си измислил софтуеър за маршрута на галактическия стопаджия. Вместо да ми кажеш, че искаш да правиш любов с мен, ще намериш начин да вметнеш как веднъж си изчукал две учителки заедно с най-красивото момиче от випуска и нейната сестра близначка. Всички накуп естествено. Вместо да ми кажеш от какво те боли, ще ме увериш, че от нищо не може да те заболи, че си неуязвим, че познаваш болката само като следствие от собствените ти действия.

Хубав си. Аз харесвам хубави неща. И си смел, и си див, и целият свят е влюбен в теб. Ти си лошото момче, а появята ти е прогноза за проблеми в сърдечната област. И аз съм била там, и аз съм драскала разтреперана в дебелата книга на сразените от лоши момчета сърца. Но сега търся друго момче. Възможно е да чака в ъгъла, от който ти преди малко извади китарата.

Възможно е да не е толкова изумителен и да може да мине през стаята, без да предизвика сексуална революция, но аз избирам него. Той няма да чака, той ще дойде право при мен и ще ми покаже колко лесно можем да изпитаме заедно и възторга, и болките, и цъфналия люляк. Той ще застане срещу мен и ще ми подаде открито ръката си, защото той за разлика от теб е получавал откази и не се страхува от тях.

Той се е наиграл, той е отвъд фалшивата перфектност. Той няма страх от това да бъде и смел, и ранен. Той е открит и когато му се прави любов с мен, го казва, а не го „печели” с истории. Той няма нужда от публика, когато сме заедно, а аз нямам нужда от теб. Върви си. Аз избирам доброто момче.