Изглежда, че т.н. български елит си е намерил нова кауза на стар глас: да се оплаква от несправедлвото отношение на развитите към нас, недоразвитите. А защо сме недоразвити, изоставащи и трайн заседнали на дъното на класациите по жизнен стандрат и на техния връх в черния им вариант, това същият този “елит” не желае да обсъжда.

Тук се завихря състезание кой да измърмори най-силно срещу същата Европа, която ни постои метрото, магистралите и политичската стабилност на къщата, обитавана от мърморковците.

Да вземем само метрото в София, с което толкова много обича да се хвали Борисов. То е единственото нещо, което е видимо на европейско ниво и ако искаш да се почувстваш като европеец в развита Европа, можеш да слезнеш под земята и да го направиш, казва на шега, но не съвсем, един мой близък. Бих добавил също, че в буквалния смисъл, метрото е същото така единственото даказателство, че поне в едно отношение се движим на една скорост с развитите държави в Европа, макар и да възложихме доставката на самите влакчета на бавно развиващата се технологично Русия.

Щяхме ли да сме в крак с времето с най-развитите посестрими на континента без европейската ( финансова) солидарност, на която дължим този открояващ се прогрес?

Интересното е, че у нас се смята за задължително да бъдем благодарни за (съмнителни) услуги, извършени от руската империя през 19 век, но за доказданите добрини, дошли от Европа, които реално ползваме във всекиднвинието си, дължим мърморене и ръмжене, както се вижда от надпреварата между президента Радев, неговата партийна менторка Корнелия Нинова и техния съмишленик Борисов, който се включи днес в пророкуванията, че можем да включим на задна скорост спрямо Европа ( ако не ни управлява той отново).

Борисов до момента лавираше между Москва и Вашингтон за пред българската публика с лъжата, че плащаме на Вашингтон милиарди заради “мариците” точно, както и на Москва плати повече от милиард за дългогодишното си съучастие със своите предшественици от манархо-социалстическото управление в безобразието да се обслужва мъртвородения проект АЕЦ “Белене”. Правеха го приживе на изкуствено поддържанни на корупционни системи обект с вноските от сттици милиони годишно ( в което първия кабинет на премиара Борисов се отличи особено много в три поредни годни). Пак Борисов продължи да захранва и трупа на проекта с безпрекословната капитулация пред Русия в съда. Ни посмя да из(об)рази дори несъгласие, камо ли да измърмори за този руски рекет.

Сега обаче ще трябва да се определи и по отношение на разделението в Европа на първа и втора скорост, както популярно е известна тенденцията към обособяване на група от водещи стари демокрации и икномики в рамките на ЕС, които искат да вървят напред без да се съобразявт с онези в съюза, които не могат или не желаят да се затичат. Бикът, който Борисов трябва да хване за рогата е Меркел, на която Борисов е задължен за своето политическо слънцестоене от 10 години насам и не веднъж го е признавал.

Късният Борисов обаче се държи като късния Брежнев от времето на “застоя” в СССР, чиято доктрина се заключваше в това да не “клати лодката”. Вицът оприличаваше управлението му като пребиваване на глухия коловоз в купето със спуснати пердета, в което възкликва: “ чувствате ли скоростта”!

В днешно свое телевизионно интервю  изпеченият демагог показа готовнот да изпържи избирателите отново с твърдения за бързото развитие на ( поверената му от години) България в момента. Излиза, едва ли не, че онези, които искат по-висока скорост на развитие, трябва да се поучат от нас ( т.е. от него). По нахална интерпретация на изоставането на страната и трайното й пребиваване на дъното на еврокласациите по добруване на гражданите , трудно може да се измисли.

Но Борисов е добър в това – не се плаши от трудностите, когато става дума за демагогия. Питат ли го за преклонението му пред Тодор Живков, той е в състояние да каже, че се бил “запознал” с него тогава, когато всички са го напуснали ( горкичкият). Как точно го “запознават” с низвергнатия диктатор в качеството на негов пазвантин и защо именно него избират да му масажира ушите ( за което Борисов някога се хвалеше сам), Борисов не казва. А не го и питат. Рано или късно обаче ще му се наложи да заеме позиция по т.н. разделение на Европа на две скорости и ще изпадне в положението да избира между многократно декларираната лоялност към Меркел и заиграването с побратимите си от Източна Европа, склонни на компромиси в духа на желаната от Москва позиция на “особеното мнение” на бившите съветски колонии, оспорващи германското лидерство.

Изчаквателната позиция на Борисов вероятно е свързана и с очакваните големи събития в Европа и с това накъде ще поеме една Франция, например. Харесваният от Кремъл Франсоа Фион върви към залез на шансовете си, както и обожаваната от Москва ксенофобка Марин льо Пен. Обаче изгрява зведата на Макрон, от чийто възход Путин и компания са разтревожени заради профила му на безкомпромисен противник на руската агресивност.

Ами сега? Имаше такива трепетни очаквания в Москва ( и в покорената от нея София) за центробежни тенденции след евроскептичната маневра на Албиона, но Макрон може да наклони везните отново към заздравяване на европейското единство под водачеството на Германия и Франция. Иначе казано, руската хибридна война, изненадващо за самия Путин, започва да мобилизира съпротива и консолидация, поради което той и подмазвачите му от бишия съветски лагер може би ще гледат разцепление в ЕС през крив Мак(а)рон!

До изясняване на тази перспектива макаронът ще бъде крив и за нас, ако се надяваме да видим през него как хитрецът от Банкя се е опроделил преди да е ясен победителят, към който да се присламчи.

Share on Facebook