Това, което притеснява ексцентричния американски милиардер, е липсата на нови технологии, докато в същото време съветваният от него Тръмп точи нож на глобализацията. И двамата имат експлицитно заявен план да преобърнат историята – Тиел помага за избирането на Тръмп и го насочва към разрушаване на задушаващите иновацията институции, докато новият президент обръща курса на всичко случващо се в американската политика от края на 80-те години насам.
Тръмп стана пословичен със своя протекционизъм. Не само го промотираше по време на кампанията със солени заплахи срещу Китай, но и го продължи след встъпването си в длъжност, като нападна Мексико със заканата, че южните съседи на САЩ ще платят за обещаната гранична стена с 20% мито върху вносните стоки. Разбира се, намериха се здравомислещи икономисти, които обясниха на президента, че основно американци ще бъдат засегнати от вносните мита. Това не укроти темпераментния Първи, който започна с укази да вади Щатите от различни търговски споразумения.
Поведението на Тръмп е лесно обяснимо и от електорална гледна точка. Той спечели изборите, разчитайки на гласовете на бялата работническа класа в ключовите щати от Средния Запад, които прехвърлиха своя вот от Демократическата към Републиканската партия. Като бивши работници в големите индустриални предприятия те винят конкуренцията и свободната търговия за загубата на доходоносното си препитание. Въпреки че данните показват как над 80% от тези работни места са премахнати от автоматизация, нови технологии в производството и тежки регулации, дошли от синдикатите, кандидатът Тръмп успя да погъделичка сантимента, че „злите чужденци“ са виновни за загубеното благоденствие.
По стечение на обстоятелствата Брекзит може да предостави втора възможност след 150 години Великобритания отново да бъде глобален търговски лидер. След като американското правителство под давлението на Тръмп изостави позицията на световен промотьор на търговията, администрацията на Тереза Мей се изкуши да възвърне някогашната роля на Острова поне в тази сфера. Нещо повече, следвайки този път, Мей избегна конфронтация с американците – просто Великобритания изнася основно услуги, докато избирателите на Тръмп се интересуват от протекционизъм на стоки.
Британският финансов министър Филип Хамънд заплаши Европейския съюз, че ако пред страната му бъдат издигнати твърде сериозни пречки за изграждане на търговски взаимоотношения с ЕС, тогава правителството на Нейно Величество ще е принудено да смени социално-икономическия си модел с друг, различен от европейския – много ниски данъци, дерегулация, едностранна търговска политика, един нов Сингапур на няколко километра от Стария континент. Самият Хамънд го нарече превръщане на Обединеното кралство в офшорен рай.
Всъщност това не е никак лоша идея независимо от реакцията на еврократите и евролидерите. Когато започва сингапурският експеримент за свободна търговия и ниски данъци през 1950 г., азиатците са наполовина по-бедни от британците, днес са двойно по-богати. През времето след 50-те години доходите на британците скачат с 256%, тези на сингапурците с 1344%. Икономисти от Острова вече изчислиха, че ако Великобритания въведе едностранната свободна търговия като политика, това моментално ще доведе до 1% допълнителен растеж на БВП.
Ако британците изоставят европейския път, като не само напуснат ЕС, но и сменят модела си, следвайки примера на Сингапур, ще сме свидетели на удар по самата същност на днешното статукво в европейските столици. Статукво, което се простира далеч отвъд съюза и включва фундаментите на икономическата и политическата философия на европейския модел. С оглед действията на Тръмп и Мей, на американските и британските гласоподаватели, предстои да видим исторически момент, който се случва един-два пъти на столетие. И дано е такъв, че границите да пресичат повече стоки, а не войници .
Когато граници спират стоките, идват войните
Френският философ Фредерик Бастиа казва, че „ако стоки не пресичат границите, войници ще го направят“. Историята от последните два-три века ни е показала една интересна цикличност на протекционизъм и война, следвани от свободна търговия и мир. Наполеоновите войни предизвикват огромно затваряне на европейските граници, което свършва с победата на водената от Ричард Кобдън „Лига против царевичните закони“ във Великобритания през 1848 г. Какво ще предизвика Тръмп с неговия протекционизъм – не е ясно.
