На този ден – 5 февруари, но 1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.

Днес, на същата дата, но 158 години по-късно, надявам се отново да положиха някакви основи на поредна своя държавност.

 За тяхно здраве ще направя един качамак с пръжки и ще изпия една цуйка!

А ние няма какво да се вглеждаме в чужда реактивност, и да бързаме да я имитираме. Спокойно!

По-добре да се вслушаме в собствения си пулс, вместо да слухтим и да се вторачваме в съседни сърдечни диаграми.

Явно нов Левски няма да дочакаме скоро. Поне докато черквите ни все още се издигат над земята, а не са под нея, като нощни клубове на вярата!

 Преди десетина години пътувах с параход по Дунава от Видин до Белград и обратно, като един от сценаристите на шоуто „Шаш“. На връщане, на парахода пътуваше с нас и деканът на Нишкия правен факултет, един сръбски професор, или доцент не помня. Искаше да отиде до Велико Търново, като респектиран и превъзбуден ми споделяше знанията си по българска история.

Това не попречи, обаче, да ми каже и един сръбски виц, посветен на „българите през турско робство“, който гласеше:

„По нощите в българска къща нахлуват развеселени заптиета. Най-главният строил цялата българска фамилия и започнал да дерибейства. Накарал да им принасят, каквото има за ядене и пиене, подвиквал на челядта да танцува и пее, за да ги весели, но, като и това не му стигнало, решил да унижи и главата на семейството – бащата. Казал му – Ей, гяур, друсни един кючек, че ми омръзна от женски танци! – И, нашият, какво да прави, започнал да се кълчи. Не щеш ли, по едно време некъде изпод потурите му на пода паднал пищов. Бея се ококорил – Ей, гяур, какво е това, бре?! – Нашия запримигал гузно – Епа, пищов, ага! – турчинът погладил брада – Е, за какво ти е тоя пищов бе, гяурино? – Нашият отбелязал гордо – За да се вардя, ако ми се случи нещо лошо, ага!...”.

Знам, че този виц е плод и на сръбския комплекс към нас, но за жалост има и горчива доза истина.

Отново, честито на румънските ни съседи за победата им днес, като все пак не забравяме, че когато е нужно, гражданите могат от тротоара да слязат на улицата, въпреки че светофарът свети червено!

Това не е нарушаване на правилата, а устояване на правата.