Днес църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила.

 

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството".

 

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля") има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята", за „боля̀та"). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка".

 

Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

 

Именници са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена"), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас

Поверия и традиции

Който подхване работа, ще боледува цяла година…
Днес, задължително се мързелува!
И това не е случайно.
Всички народни поверия, свързани с Антоновден, имат една цел – „профилактична“, казано на модерен език.
Да се предпази семейството от болести.
Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. а тя обичала сладичко.
На този празник се мързелува.
Който подхване работа, ще боледува цяла година.
Колкото повече си почива и си угажда в деня на светеца пустинник, умрял на 105 години, толкова повече ще пръщи от здраве.
АНТОНОВДЕН е свързан с народните поверия, да се предпазим от болестите, чумата.
Според народа всички болести се събират на Антоновден , а на Атанасов тръгват по хората. Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:
* Жените не трябва да работят.
* Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата.
* Не се плета или шие на празника.
* Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата.