Проекти, допринасящи за икономическото и социалното сближаване между регионите в ЕС, трябва да останат приоритет за инвестиционните политики на ЕС, въпреки натиска върху бюджета. Това се посочва в резолюция, приета днес от Европейския парламент.
Отрицателните последици от икономическата и финансовата криза, особено за регионите със слаб икономически растеж, са намалили ползите от бюджетните политики и това е довело до ограничени инвестиции, се посочва в документа.
Освен приоритетно финансиране от ЕС, тези региони се нуждаят от стратегии, за да имат хората, живеещи там, перспектива.
Евродепутатите призовават за въвеждане на определение за "изоставащи" региони, както и финансирането от ЕС да бъде по-добре насочено към тях. Според ЕП е необходимо подпомагане на образованието и професионалното обучение, за да се намали безработицата в тези региони и младежите да бъдат насърчени да останат там. Евродепутатите предлаган изоставащите региони да получават по-лесен достъп до кредити за бизнес, включително развитието на туризъм и земеделие, се посочва в съобщението на ЕП, цитирано от БТА.
Българският евродепутат Георги Пирински отбеляза, че в Европа има 47 изоставащи региона с висока безработица, бедност, социално изключване и малко инвестиции. В България изоставащите региони се характеризират с нисък доход. Необходимо е да се осигури приоритет на политиките за реиндустриализация. По такъв начин следва да се преодолява сегашната тенденция за изоставане на развитие на тези региони, което увеличава неравенствата.
Доклад на ЕК посочва 47 изоставащи региона в осем държави от ЕС - области с нисък икономически растеж, с брутен вътрешен продукт, близък до средния за ЕС, но с нисък растеж (в Италия, Испания, Гърция и Португалия) и "региони с нисък доход" - с нисък брутен вътрешен продукт, но с добър растеж (в България, Румъния, Унгария и Полша).
Почти всеки шести гражданин на ЕС живее в изоставащ регион (83 милиона души), от които 32 милиона в региони с нисък доход и 51 милиона - в региони с нисък растеж.
