Международна група учени твърдят, че, вероятно, са намерили рационално обяснение на това, как древноримските свещеници хитро са успявали да преминат невредими през така наричаните "Порти на ада"., докато животните, принасяни в жертва, са падали мъртви, сякаш покосени с вълшебна пръчица. Подобни култови съоръжения, намиращи се по правило до храмовете, са открити в много точки в Средиземноморието.

Според изводите на специалистите, тайнствената смърт е свързана с местните геоложки процеси, тоест тук няма никаква мистика, пише Езорейтър. 

Учените са изследвали каменния вход в малката пещера на територията на древния турски град Памуккале. "Портата в ада" е била издълбана навремето в една от стените, заобикалящи правоъгълна арена. На даденото място с името Плутониум преди 2200 години е бил разположен храм и седалки за посетители. Това е геоложки активна зона с интензивни термални източници, в която през пукнатините и до днес продължава да излиза въглероден газ. Именно въглеродният диоксид, според експертите, е виновен за кончината на жертвените животни. 

Съобщава се, че там и в момента загиват птици, които се приближават твърде близо до пукнатините в земята.

Но защо отровният газ не е повлиявал на жреците?

Специалистите измерили нивото на двуокиса в бившата арена и с учудване открили, че по време на светлата част на деня слънцето разсейва въглеводорода. Но през нощта концентрацията му се оказва доста по-голяма. Изследователите са определили, че на разсъмване нивото на въглеводородния газ се повдига на височина от около половин метър над земята. Тогава, той е достатъчен, за да може за броени минути да умъртви животно

Но колкото по-голямо е разстоянието от пода, толкова е по-малка неговата концентрация във въздуха. По този начин, висок човек (а жреците са били доста високи) е можел с лекота да се намира там, без да се отрови, а пред очите на зрителите, които не знаели тайната на фокуса, се случвало истинско чудо.