Снимката, която явно трябва да ни показва образа на премиера като бащица, като силна мъжка, закриляща ни фигура, на мен по-скоро ми прилича на първа сцена от убийството на това момиченце.
Младо създанние, което, съдейки по погледа, е напълно наясно с бъдещата си смърт, вече се е примирило и мен, ако питате, има завидна психика за възрастта си.
То бива избори, бива... ама дали не минаваме някои граници с тоя PR и тия предизборни циркове?
Качват се потресаващи кадри в снимки и видеа. Кандидатите за кметове на места са досущ като герои от „Игри на глада”. Откъде ги намирате – още се чудя.
Дебатите в националните телевизии са толкова далече от политическото говорене, от разбирането на това как аджеба се движи една икономика, че ти се убива не само желанието да гласуваш, а въобще да живееш.
Но, Г-н Борисов, то не е само заради Вас или тая трагична снимка от Facebook профила Ви. Тя е само повод...
Ние все пак си ви обичаме.
Дори, без да приклещвате невинни създания в такива захвати.
Друг освен Вас си нямаме, така че не се тревожете. Каквото кажете – това. Който издигнете за кмет – той ще бъде. Общински съветници? Само ги покажете.
Просто не ни травмирайте с такива неща повече.
И без друго имаме прекалено често избори напоследък. И ни се налага да търпим предизборни политически ангелски ореоли на всеки 6 месеца.
Кой какво прави – ние се упражняваме в демокрация. Както виждате – не се бутнтуваме. Кротки и послушни гласуваме ли, гласуваме.
Ама, ако продължите да ни ядете децата така, не отговарям. За майките им мислете. Тая женица, горката, сигурно се е поболяла от страх.
Малко по-сериозно.
Благодаря.
