Полузащитникът на Спартак (Москва) Ивелин Попов в интервю за руския вестник Спорт Експрес разказа кой ден в отбора е бил най-тежък за него.
Също така Футболист номер 1 на България за 2016-а година добави, че след поражението от Зенит (Санкт Петербург) не е успял да заспи до 5:00 часа сутринта.
При Попов този тип емоции след загуба не са нещо ново. Българските привърженици знаят много добре, че той е преживявал по подобен начин и една изпусната дузпа срещу Малта на националния стадион "Васил Левски", когато след мача коментира, че е пил уиски и аулин.
- Кой беше най-тежкият ти ден за цялия ти престой в Спартак?
- През март 2016-а година отстъпихме на ЦСКА на стадиона в Химки с 0:1. Нищо по-тежко не съм имал. Чувствах се като болен, не ми минаваше няколко дни. До сутринта не мога да заспя след загуба. Като загубихме от Зенит, не съм заспивал до 5.00 часа сутринта. Ужасно настроение. А най-хубавият момент е пристигането ми в Спартак, разбира се.
- Но вашият невероятен гол срещу Зенит и до момента е пред очите ми.
- Благодаря ви, вие сте добър човек. По телевизора съм виждал и по-красиви голове. Но когато аз сам съм на терена, разбери ме- това е най-красивият. Когато Костадинов вкара своя велик гол във вратата на французите (17-и ноември 1993-а година), аз бях съвсем малко дете, гледах го на запис, дори не пряко".
Той разказа и за работата си в Кубан (Краснодар) под ръководството на беларусина Виктор Гончаренко, който в момента е старши треньор на ЦСКА (Москва). Попов нарича Гончаренко голям фен на тактическите тренировки.
- Попов, вие сте напрактика експерт по ЦСКА, играли сте за треньора Гончаренко. Какво този човек може да промени в един отбор?
- Когато работихме в Кубан, Гончаренко беше голям фен на тактическите занимания. Изучаваше противника до най-малките детайли. В ЦСКА ще бъде същото. Аз просто се потрисах: "Защо трябва да работим толкова много над това?". А той казваше: "Това ми е помогнало в БАТЕ, винаги ми е носило резултат. Значи ще го правя и тук". Но два спора с мене ги загуби.
- Интересно как така? Разкажете.
- 2014-а година. На лагер сме в Турция. Гледа ме и ми казва: "Колко точки ще събереш през новия сезон по системата гол+пас". Аз му казах: "Точно седем ще събера". Гончаренко сякаш чакаше такова обещание. И се зарадва: "Ако събереш седем, целият отбор ще го водя на ресторант. И не само футболистите, а и целия персонал. Всеки масажист ще пирува за моя сметка. А ако не събера, същото, но за моя сметка и си стиснахме ръцете.
- И кой плати?
- Още три кръга преди края на първенството имах повече. Гончаренко не излъга- всички ни събра и ни заведе на ресторант. Забавлявахме се много добре. И си мислех, че желанието му да спори се е изпарило до края на живота му. Останаха три мача, а той пак идва: "Колко ще събереш в тия три мача? Е, поне две ще направя. Гончаренко се зарадва: Хващаме ли се?" Хващаме се!, му казах.
- И какво стана после?
- Още в първия мач с Криля Советов. Първото полувреме 0:0. През второто давам две асистенции и гледам към него: Нали знаеш, че вече загуби?"
