Космосът е мой
Мераците на световната общност към необятното пространство на космоса и кой първи да го „завладее“ не са от онзи ден. Като тръгнем от най-известната публична надпревара с кацането на Луната и последващото й конспиративно разглеждане дали изобщо Нийл Армстронг е кацнал на там и стигнем до екзотичната или вече не толкова екзотична идея за живот на Марс – това е може би една от малкото теми, която е способна да накара светът да гледа в една посока.
Земята и космоса
Кой е или по-скоро беше основният виновник за комерсиализирането на космоса? НАСА. И другите – космическите агенции на Китай, Русия и Европа, та дори и Индия. От всички тези само НАСА е успяла да прати човек на Луната за първи път през 1969 г. и за последен път през 1972 г. След 40-годишно игнориране на нашия спътник, през 2013 г. Китай успешно прати своя Jade Rabbit на Луната, но без хора. Защо 4 десетилетия никой не праща дори една совалка до Луната е тема на друга конспиративна теория. Междувременно САЩ и Китай гледат на космоса като на поредния пазар и не работят заедно. Американците нямат право да работят с китайците, а последните могат да стъпят в която и да е сграда на НАСА само след предварително разрешение. Тази политика пък блокира и съвместната работа на Китай с Международната космическа станция.
По парите щe ги познаете
Кой колко харчи по своите космически програми? По публични данни Русия и Индия отделят около 1 млрд. долара всяка, Китай и Япония около 2 млрд. долара всяка, Европейската космическа агенция около 4 млрд. долара, a Щатите отделят в пъти повече от всички взето заедно – от 2010 г. насам средно 18 млрд. долара. И тези цифри са заложени само да се увеличават. Любопитен факт – България е една от малкото страни-членки на ЕС, която не е част от Европейската космическа агенция. Румънските ни съседи са част от нея и плащат годишно около 25 млн. евро. Нашата вноска би била в пъти по-ниска, но все пак си имаме Белене, самолети, танкове и какво ли още не, за което отделяме суми ежегодно явно или неявно.
30 млрд. долара годишно срещу един човек
Срещу цялата тази сума на година застава един човек с много по-малко средства, но много хъс и силно послание, и едва ли някой може да оспори твърдението, че в последните няколко години светът говори за космоса и в частност живота на Марс повече, отколкото за едно десетилетие назад заради него – Илън Мъск.
Изпълнителният директор на компанията за електрически автомобили Tesla основава SpaceX в далечната 2002 г. с една единствена цел – успешни безпилотни полети до Марс, а след това пращането на хора и установяването на колония там. Тъй като няма официални данни от самата SpaceX, всички цифри трябва да се приемат с доза съмнение, но те все пак са публикувани – за периода 2002-2012 г. компанията е успяла да привлече 1 млрд. долара финансиране (което е и груба оценка на разходите й) от частни и държавни инвеститори. 100 млн. долара идват от самия Мъск, други 100 от множество частни инвеститори и около 500 млн. долара от самата НАСА.
Да имаш доверието на най-платежоспособната космическа агенция в света
Още през 2008 г. НАСА се обърна към частния сектор за пращането на товари на Международната космическа станция и SpaceX е една от компаниите, с които подписва договор – 1,6 млрд. долара за 12 полета. След като установи, че това й излиза много по-евтино, през 2011 г. агенцията официално спря пращането на свои совалки и товарни кораби към станцията. Това е първата значителна промяна, за която допринася Мъск и то в държавния сектор. Също така със своята ракета Falcon и товарния кораб Dragon SpaceX успява да осигури най-ниската цена за пращане на товари от всички компании.
Компанията се развива толкова добре, че през 2015 г. си спечелва още два големи инвеститора – Google и Fidelity плащат общо 1 млрд. долара за 8,3% от компанията. Малко по-рано сключва още един договор с НАСА на стойност 2,6 млрд. долара за пращането на астронавти на станцията, който влиза в сила от тази година. Всичко до тук е свързано само с нашата планета.
Поглед към Марс и неговата колонизация
След като успя да си осигури плавното функциониране на компанията чрез въпросните договори и инвестиции, Мъск започна все по-усилено да споделя публично плановете си за Марс. Те включват две основни точки – пращането на товарен кораб до Марс през 2018 г. и пращането на хора до 2024 г., които да започнат да градят колония. За сега прогнозната сума за едно изстрелване е 300 млн. долара.
Всички новини, които идват от SpaceX и Мъск ни карат да гледаме на живота на Марс като нещо все по-реално, а не като сюжет от филм. И смело може да се твърди, че този реалистичен поглед се постигна най-вече през последните няколко години. Ако някой преди 10 години е реагирал с насмешка за пращането на хора на Марс, днес едва ли би имал същата реакция.
Пращането на хора на Марс ще е много по-скъпо от всичко до сега
Изглежда, че усилията на една компанията, която най-вероятно борави с бюджет за космос, равняващ се на държави като Китай, Русия и Япония, а скоро и на ЕС, успява да накара хората живо да се интересуват от това какво е бъдещето на Земята и живот на друга планета. Точно тези хъс и визия на Мъск, който успя да зарази човечеството по положителен начин, ще му помогне и за Марс.
SpaceX със сигурност ще се нуждае от все повече средства, особено имайки предвид, че компанията не е изрядна и също се сблъсква с трудности, сред които е експлодирането на една от нейните ракети, и те могат да дойдат по два начина – или да продължава да договоря на четири очи частни инвестиции като тези от Google и NASA, или да стане публична. Второто изглежда все по-вероятно, въпреки че засега Мъск продължава да казва, че SpaceX ще си остане частна компания.
При всички варианти SpaceX ще става все по-известна и сред хората, които едва ли до сега са се вълнували от това какво става в космоса. Но е факт, че Мъск е визионер и успява да привлече хора към каузата си. А какво ли би било, ако оперираше с бюджет като този на НАСА?
И за финал - ето видео от последното успешно изстрелване и кацане на ракетата Falcon 9 и първото за тази година.
