Владимир Путин сега има по-силен контрол над Русия - и по-силно място в света - благодарение на получения с голяма подкрепа мандат за нов президентски срок.

Неговите вътрешни опоненти са до голяма степен примирени с това, че още 6 години ще останат в сянка. Външните му опоненти са затънали в собствените си проблеми - от бъркотията на британското излизане от ЕС до хаоса и противоречията в администрацията на Тръмп, пише Асошиейтед прес.

Дори масовите изборни нарушения едва ли могат да накърнят позицията на Путин. А обвиненията, че се е намесвал в изборите в САЩ и че стои зад атаката с нервнопаралитично вещество във Великобритания, само укрепиха позициите му в Русия.

Ето някои предвиждания какво може да очакват през неговите следващи 6 години на власт съперниците и съседите на Русия и нейните 147 млн. граждани.

Нова Студена война?

Отношенията между Русия и Запада са вече на най-ниската си точка след рухването на Съветския съюз преди 26 години. Въпреки донякъде приятелските му отношения с президента Доналд Тръмп новият мандат на Путин му дава малко стимули да търси споразумение със САЩ, особено на фона на задълбочаващото се разследване по твърденията за руска намеса в американските избори през 2016 г.

Приятелски настроени към Путин лидери отбелязаха успехи на неотдавнашните избори в Германия и Италия. Западните страни могат да очакват повече произхождащи от Русия хакерски атаки и пропаганда, насочени към саботиране на техните избори или дискредитиране на демократичните им системи - включително и на междинните избори в САЩ през ноември.

Тъй като вътрешната популярност на Путин скача винаги, когато той се опълчва на Запада, може да се очаква още по-твърд език от него следващия път, когато се изправи пред заплахи в страната си, по-предизвикателни случаи на руско вето в Съвета за сигурност на ООН по всякакви въпроси, които Москва възприема като заплаха за интересите си.

Твърдението му отпреди няколко седмици, че Русия е разработила нови видове ядрени оръжия, които могат да пробиват противоракетните отбрани, ясно показва непреклонното намерение на Путин да засили сплашващата мощ на Русия.

Сирия и екстремистката заплаха

Подкрепяните от Москва сирийски (правителствени) сили помогнаха за прогонването на "Ислямска държава" от Сирия и Путин смята, че Русия е била решаваща сила в един конфликт, поставил на сериозно изпитание предвожданата от САЩ коалиция срещу ИД. Сега същите тези подкрепяни от Русия сирийски сили превземат последните крепости на подкрепяните от Запада бунтовнически формирования.

Москва гледа на това като на геополитическа и военна победа над незаконната предвождана от Запада интервенция и е малко вероятно да се изтегли скоро от Сирия.

Окуражен от този успех, Путин може да позиционира възраждащата се руска военна мощ като миротворчески фактор и в други регионални конфликти - например в Либия, където Москва има петролни интереси и където след нескопосана западна инвазия преди седем години страната е в състояние на беззаконие и гъмжи от екстремисти.

Съседите на Русия

За руснаците най-голямата победа на Путин през 18-те му години на власт е анексирането на Крим и провалянето на украинските амбиции за сближение с ЕС и НАТО. Путин бе поставен в трудно положение от наложените в резултат санкции на САЩ и ЕС, но не проявява никакво желание да направи отстъпки, които биха ги отменили. Украйна е разделена между нестабилното правителство в Киев и подкрепяния от Русия сепаратистки регион, затънал в един замразен, но все още смъртоносен конфликт, който служи на руските интереси.

Действията на Москва в Украйна изпратиха предупредителен сигнал към други страни от руската орбита, че за тях е опасно да обръщат поглед на Запад. Бивши страни от съветския блок, които сега са в ЕС, все повече се обръщат към Москва - от Унгария и Полша до Чехия и Словакия.

Руснаците

Новият мандат на Путин теоретично може да му даде пълномощия да извърши смели реформи, от които Русия отдавна се нуждае, за повишаване на жизнения стандарт и освобождаване от петролната зависимост. Путин обаче е успял да убеди руските избиратели, че драстичните промени са опасни и че защитата на страната от заплахи има приоритет над подобряването на ежедневието.

Експерти предричат, че той може да предприеме някои промени като разширяване на възможностите за придобиване на жилища и борба с корупцията на местно равнище. Малко вероятни обаче са по-големи промени като ревизия на пенсионната система, което е непопулярно сред значителна част от електоралната база на Путин, или свиване на разходите в сектора на сигурността, което пък е непопулярно сред бившите другари от КГБ в антуража на Путин.

Русия успя да излезе от 2-годишна рецесия и сега инфлацията и дефицитът са ниски. Но личните доходи стагнират, здравната система се разпада, а корупцията се шири.

Собственото му бъдеще

Най-големият въпрос за руснаците през следващите 6 г. е какво ще се случи след тях. По конституция Путин трябва да напусне властта през 2024 г., но той може да промени правилата и да премахне ограничението за броя на мандатите, или да благослови податлив на влияние наследник, за да продължи да управлява задкулисно.

На импровизиран въпрос на пресконференцията в неделя вечерта дали ще се кандидатира за президент през 2030 г., когато отново би имал право, 65-годишният Путин отсече: "Това е смешно. Нима мислите, че ще съм тук, докато навърша сто години?".

Опозиционният лидер Алексей Навални - най-сериозният противник на Путин, ще се окаже под още по-силен натиск от властите в усилията си да изобличава корупцията и официалните лъжи. Други съперници на Путин като кандидатката Ксения Собчак и превърналият се в дисидент олигарх Михаил Ходорковски отново ще се опитат да завоюват някакви позиции чрез предстоящите местни и парламентарни избори.
Хора от вътрешния кръг на Путин също ще се боричкат за позиции в очакване на деня, когато той вече няма да бъде на сцената.

Путин може да поднови усилията за разработки в сферата на изкуствения интелект и други иновации като част от фокуса върху младото поколение, от чиято лоялност се нуждае, за да си гарантира, че наследството му ще го надживее.
 

/БТА/