За повечето хора думата карма носи негативно послание – тя е силата на съдбата, от която не можем да избягаме. Духовните учители обаче твърдят, че непознаването на закона за кармата ни кара да се носим като лодка без гребла и кормило по вълните на житейския океан. Познаването на закона ми дава кормилото, посредством което можем да насчваме лодката си на където пожелаем. Принципът на действие на закона за кармата е прост: каквото посее човек, това и ще пожъне.
На санскрит карма означава действие или плода на някакво действие. Това е едно от централните понятия в индийската философия, което допълва учението за прераждането. В най-широк смисъл кармата е общата сума от извършените от всяко живо същество постъпки и последствията от тях, които определят характера на следващото му прераждане. В по-тесен смисъл това е влиянието на всяко от действията ни за в бъдеще.
Понякога кармата се представя като невидима сила, която действа неумолимо със своите скрити механизми. Тя опредлеля не само благоприятните и неблагопроятните условия на живота ни (здраве – болест, богатство – бедност, щастие – нещастие, а също и пола ни, времето, което ни е отредено да преживеем, социалния статус и т.н.), но и в крайна сметка прогреса или регреса по отношение на главната цел на всеки човек – освобождаване от пътя на „профанното” съществуване и минаването на по-високо духовно ниво. Кармата е олицетворение на причнно-следствената връзка.
Кармата нито наказва, нито награждава – тя просто следва един вселенски закон, който е еднакъв за всички. Под това понятие често се разбира цялата съвкупност от постъпки на една личност. Всичко, което човек прави днес, определя живота му утре.
Не забравяйте:
Когато се изправяме пред някакъв проблем или напрегната житейска фаза, просто се срещаме със себе си, сблъскваме се с опит и постъпки, които сме създал в миналото (може да е съвсем близкото минало или в някой от предишните си животи.
Кармата е израз на един прост закон, който се среща при всички религии – прави това, които искаш да получиш. Безполезно е да чакаш добро, ако правиш зло. Ненужно е да инвестираш мързел и да очакваш да получиш знания. Точно както ако посееш бурени, е безмислено да очакваш да поникне пшеница.
Затова и не трябва да се страхуваме от кармата и да вдигаме безпомошно рамене пред изпитанията в живота ни. Вместо това, според закона за кармата, е необходимо да се отнасяме осъзнато към всяко свое действие – дори и най-дребното и на пръв поглед маловажно. Всеки от нас непрестанно твори съдбата си и е напълно по силите и възможностите ни да живеем живота, който искаме. Просто да трябва да внимаваме за всяко от семената, които засяваме.