Колко е лесно да бъдеш влюбен

на двадесет години.

И колко е лесно

да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.

Целувах дъждове.

Търкалях се в ливадите от влажна нежност.

А когато ме блъсваха

в бездънното “сбогом”,

мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи

от млади слънчеви лъчи.

Подскачах върху тях

тъй, както

децата скачат по пружинени легла.

И смееше се моето лице,

студено от изсъхнали сълзи.

Момичета

като магии

се виеха около мен.

И свободата съм я чувствал най-добре

след болка от раздяла.

...

А колко е страшно да бъдеш влюбен

на четиридесет години.

И колко е страшно

да бъдеш разлюбен.

Без “сбогом”.

Без магии.

Без сълзи.

Раздялата не носи свобода.

И мисля си, че не умирам.

Любомир Левчев