Убийството на Георги Марков отново се появи на дневен ред след скандала "Скрипал". Някои анализатори направиха паралел между двата случая, внушавайки, че те са дело на едни и същи служби. Смъртта на Георги Марков десетилетия не престава да вълнува българската общественост. След промените през 1989 г.  в нашата страна започна кампания, подета години преди това в Англия, че Марков е убит от Държавна сигурност. 

Бончо Асенов, дългогодишен щатен служител на Шесто управление на Държавна сигурност, разби на пух и прах досегашната теория в книгата си "Случаят "Георги Марков".  Той прави обстойно разследване на живота и работата на българина, за да стигне до истината. Тази година се навършват 40 г. от смъртта на Георги Марков. Потърсихме Бончо Асенов, за да вдигне завесата над едно от най-строго пазените в тайна убийства.

Проф. Бончо Асенов е дългогодишен щатен служител на Шесто управление на Държавна сигурност. Университетски преподавател е по теория на разузнаването и контраразузнаването. Автор на 25 книги, повече от които са за теорията на разузнаването и контраразузнаването. Едни от най-известните са "От Шесто за Шесто", "Български ловци на шпиони", "Речник на разузнаването", "Теория на разузнаването" , "Ченге за продан" и "Религиите и сектите в България".

Интервю на Албена БОРИСОВА

 - Веднага след избухването на скандала по случая "Скрипал" много български анализатори го сравниха с убийството на Георги Марков. Като специалист вие виждате ли някакви сходства?

- Между случая "Георги Марков" и случая "Скрипал", а към него ще прибавя и случая "Литвиненко" има такова сходство и такова съвпадение на сценария, че това е още едно доказателство, че те са планирани и осъществени от един и същи център – от английските специални служби.  

- Ген. Кирчо Киров в интервю за ПИК нарече случая "Скрипал" грандиозно световно активно мероприятие. Как възприемате вие скандала. Можем ли да говорим за провал на английските спецслужби?

- Това е по-скоро провал не на английските специални служби, а на онези политически сили, които са поискали от тях да инсценират  покушението срещу Скрипал, за да го използват за своите политически, в случая антируски, цели.

- Защо обикновено във Великобритания се извършват подобни покушения срещу руски шпиони? В Лондон е извършено и убийството срещу Георги Марков. Защо именно там?

- Историята показва, че английските специални служби са склонни към такива активни мероприятия, основно срещу вечния им враг – Русия, но и срещу други страни, особено в рамките на Британската общност. Прочетете "Тайните операции на британското разузнаване" на Джонатан Блоч и Патрик Фитцджералд и особено "Ловец на шпиони" на Питър Райт, за да се убедите в това. Та те са се подготвяли да убият бившия египетски президент Гамал Насър с нервнопаралитичен газ през 50-те години и то изготвен в този прословут институт в Портън Даун.

-  Вие разбивате една теория, която десетилетия наред хвърляше сянка върху страната ни. Твърдите, че Марков е убит от британските спецслужби, а не от българските...

- Българската Държавна сигурност и конкретно неговата разузнавателна служба нямат нищо общо със смъртта на Марков. Това го казвам не аз, а тримата следователи, които работят и приключват досъдебното дело в България. Ще цитирам само заключението на  "Писменото мнение" на последните двама следователи, с което предлагат да се приключи делото, тъй като "установените факти и обстоятелства по делото изключват от обективна и субективна страна извършено престъпление по чл. 115 и сл. от НК, както и пряко или косвено участие на българските служби в подобно деяние“.  А англичаните имат мотиви за неговото неутрализиране, защото са доловили промяната в идеите, възгледите и настроенията на Марков, защото са доловили връзката му с българските специални служби и най-вече защото е предстояло неговото прехвърляне в радио "Свободна Европа" и евентуално завръщане в България, което не са искали да допуснат.

- Могат да ви обвинят, че като служител на ДС, защитавате службата, затова отричате вина за ликвидирането на Марков?

- Пак казвам, не аз, а най-компетентните по разследването на случая – следователите по делото казват в "Писменото си мнение", че "по време на разследването са положени изключителни усилия, обективност и старание и по безспорен начин е установено, че липсва мотив за убийство от страна на българското разузнаване. Липсват и каквито и да било доказателства в тази насока".  Само един факт ще ви посоча. Написаха се книги, направиха се филми, в които се твърди, че физическият убиец на Марков е  Франческо Гулино, който е бил агент на българското разузнавателно управление с псевдоним "Пикадили". Той е разпитван осем часа през 1993 г. в Дания от английски, датски и български следователи, за да установят, че по това време не е бил в Англия и да го пуснат. Но продължават някои да твърдят налудничаво, че "Пикадили" е убиецът. А той доскоро си живееше необезпокояван в Австрия.

- Георги Марков, както твърдите самият вие, не е успял да се реализира на Запад, каквато е била амбицията му. Имало е вероятно много по-изтъкнати български невъзвращенци. Но никой не ги е преследвал. Защо точно Георги Марков е убит? Каква е причината за ликвидирането му?

 - Първо, аз смятам, че англичаните са искали по-скоро да инсценират покушение върху Марков, направено уж от българското разузнаване и да проведат антибългарска, антисъветска, антисоциалистическа прапагандна акция. Но неговото лошо здравословно състояние не е издържало на вкараното му от тях "вещество" в тялото му. При тази ситуация англичаните са продължили антибългарската си акция с обвинението, че той е убит по нареждане лично на тогавашния ръководител на България Тодор Живков.

Причините вече ги казах. Прочетете обаче писмото на Марков до Димитър Бочев, изпратено му от Англия – каква унищожителна критика за  света, в който живее, и системата, на която служи. Прочетете и последния му роман "Достопочтеното шимпанзе", издаден в съавторство няколко месеца след смъртта му – каква изобличителна сатира на британската /и на западната/ политическа система... И представете си, след известен престой в радио "Свободна Европа", че се завърне в България. Какъв удар ще бъде на българската пропаганда тогава срещу западната обществено-политическа система и конкретно срещу Англия Точно това не са искали да допуснат англичаните.

- От началото на промените у нас през 1989 г. до ден днешен името на Марков се размахва като знаме от така наречените демократи. Кой знае за него и кой въобще не знае - но всички в хор го използват за отрицанието на комунистическия режим. Защо?

 - В действителност така наречените демократи в България продължиха делото на английските специални служби, за които този случай е архивиран още през май 1979 г. и които единствено се интересуват да не излезе истината за тяхното участие в смъртта на Марков. Антикомунистически сили в България видяха в случая "Георги Марков" удобен повод за използване в своята  пропаганда срещу бившата социалистическа власт, срещу Тодор Живков и срещу Държавна сигурност. Те използват авторитета и таланта на Георги Марков за своите нечисти цели и няма да се откажат от него, докато той може да им служи в тази насока. Те искат да го превърнат в символ  на антикомунизма. Измъчвани от факта, че в социалистическа България нямаше  реална опозиция, нямаше досидентско  движение, те се опитват да изкарат Георги Марков дисидент, което влиза в пълно противоречие с определението  на понятието дисидент и не отговаря на неговата дейност преди да отиде на Запад. В свои интервюта, статии, рецензии, спомени  го боготворят, представят го като икона, легенда, "изключителен писател", като "борец за свобода и демокрация", изявен антикомунист и до 1969 г., и след това. Подбират от творчеството му само това, което е изгодно за тяхната теза и дори изопачават вече негови творби, за да внушават подобни идеи. Посмъртно го награждават с ордени, издигат му паметници. Пишат книги, в които анализират живота и творчеството му.  В това отношение те намериха естествена подкрепа от новите западни покровители.   

- Кой беше Георги Марков? Какво можем да кажем сега за него, когато се навършват 40 г. от ликвидирането му?

- Талантлив български писател, който  докато живее в България до 1969 г. написва  романи, разкази и сценарии, с които подкрепя тогавашната социалистическа действителност, но проявява и критичност към слабостите и недостатъците в нея.  Да споменем само, че той е един от сценаристите на филма "На всеки километър".