Чудесата на рекламата и стремежът към здравословен начин на живот са ни научили да вярваме, че някои храни са свръхполезни и обещават да ни направят млади, здрави, слаби и красиви с магическа пръчка. Но не винаги е така.

Мит 1: Храните с етикет „ниско съдържание на мазнини“ не са непременно полезни

Много хора смятат, че продуктите с 0% мазнини може да се похапват без ограничения и без опасност от напълняване. Проблемът е, че заради липсата на мазнини тези храни стават безвкусни и производителите се опитват да компенсират това, като добавят захар и много химически вещества. Така че продуктите с ниско или никакво съдържание на мазнини всъщност може да бъдат по-вредни от останалите.

Мит 2: Пресните зеленчуци и плодове са по-полезни от замразените

Плюсът на замразените плодове и зеленчуци е, че те се замразяват шоково почти веднага след откъсването им, поради което в тях се запазват повече полезни вещества.

Мит 3: Пълнозърнестият хляб помага за отслабване

Напоследък в супермаркетите се увеличава количество на предлаганите пълнозърнести видове хляб. Истината е, че в една порция от тях има около 300 ккал, което е почти равно на количеството калории в обикновения хляб. Ако консумирате прекалено много хляб от цели зърна, има риск да нарушите храносмилането си. Освен това, в него се съдържат вещества, които може предизвикат алергия.

Мит 4: Морковите подобряват зрението

Дори и да ядете по една щайга моркови на ден, това няма да ви спаси от очилата, ако имате проблеми със зрението. Бета-каротенът, който се съдържа в този зеленчук, всъщност подобрява остротата на зрението в помещения със слабо осветление. Тоест, ако хапвате редовно и достатъчно моркови, ще виждате по-добре на тъмно, но няма да се сдобиете магически с орлов поглед.

Мит 5: Суровите зеленчуци са по-полезни от сготвените

В известна степен е така, но има зеленчуци като патладжаните и зеления фасул, които притежават в състава си вещества, които може да предизвикат хранително отравяне. Тези вещества се разпадат само при термична обработка. Доматите също са по-полезни, когато са сготвени, тъй като тогава са по-богати на ликопен – веществото, което им осигурява мощен антиоксидатен ефект.

Мит 6: По-добре сухари и крекери, отколкото хляб

Развенчаването на този мит е в полза на любителите на хляба: обикновено сухарите и крекерите, които се продават в магазините, съдържат повече мазнини и калории от хляба.

Мит 7: Полза от рибата за мозъка

Славата на рибата идва след откритието на немски лекари, че в човешкия мозък има фосфор, който му помага да работи по-добре. В последствие е установено, че мозъкът не се нуждае от фосфор, за да функционира. Но дори и ако по друг повод да имате нужда да увеличите количеството на фосфор в организма си, рибата не е единственият източник. Фосфор се съдържа още в зеленчуците и млякото.

Мит 8: Растителните масла не предизвикват напълняване

Независимо от произхода си, маслата съдържат 98% мазнини. Плюсът на растителните масла е не ниската калоричност, а способността им да се борят с риска от атеросклероза.

Мит 9: Печеният картофен чипс е по-безвреден от пържения

Както съобщават рекламите, печените чипсове съдържат по-малко мазнини и консерванти, които ги прави безвредно удоволствие. Реално обаче това не е нищо повече от маркетингов трик. Диетолозите съветват, ако все пак държим на чипса, да подбираме тези, които са оформени на по-големи и дебели парчета, тъй като при тях площта за съприкосновение с мазнината е по-малка, отколкото при малките тънки чипсове.

Мит 10: От захарта се пълнее

Хоратат трупат килограми не защото пият кафе със захар, а тъй като консумират много храна и се движат малко. Захарта е въглехидрат като всички останали, така че не влияе повече на теглото. Повече наднормено тегло трупат хората, които обичат по-мазни храни.