Наричаха го "политически труп", казваха, че упадъкът му бил неумолим, но 81-годишният Силвио Берлускони отново излезе на преден план на италианската политическа сцена месец преди парламентарните избори, които той иска да спечели за цялата десница, пише  Франс прес.

Но Каймана (един от многобройните му прякори) се завръща след отслабени позиции. "Форца Италия" (ФИ), партията на Берлускони, "имаше през последните години лидер, който, по различни причини, нямаше кой знае какво присъствие на изборния пазар", припомня Антонио Ното, директорът на италиански институт за проучване на общественото мнение.

И това не е случайно. Заради съдебните си неволи (от 2013 г. той не може да заема изборни длъжности заради присъда за данъчна измама), здравословните си проблеми (операция с отваряне на сърцето от 2016 г.), загубата на футболния си клуб ("Милан" бе продаден на китайци) и атаките на френския гигант "Вивенди" срещу неговата медийна империя "Медиасет" Силвио Берлускони почти отсъстваше от националната политическа сцена.

"Тази липса на лидера със сигурност отклони гласове от ФИ към популисткото Движение "Пет Звезди" (ДПЗ). Днес Берлускони си връща част от тези избиратели", уверява Ното.

Преди една година, през февруари 2017 г., ФИ имаше подкрепа от максимум 12 процента - с 1 процент по-малко от своя конкурент вдясно, Северната лига (СЛ) на Матео Салвини - крайнодясна партия, близка до френския Национален фронт.

Днес ФИ събира над 18 процента срещу 13 процента за СЛ според последните проучвания на общественото мнение.

Залогът е голям, тъй като ФИ и СЛ, двата стълба на коалиция от четири десни и крайнодесни партии, имат споразумение: онази, която вземе дори с един глас повече от другата, ще излъчи бъдещия министър-председател.

И сегашните сондажи навеждат на мисълта, че ако някой политически лагер е в състояние да спечели мнозинство в парламента, това е десницата. Нито левицата, нито популистите се доближават до тази възможност.

Стар и мъдър

Силвио Берлускони, който през септември навърши 81 години, отдавна е обсебен от външния си вид, не се колебае да прибягва до присаждане на коса или многобройни лифтинги, до степен, че днес усмивката му да изглежда малко скована.

И макар да не се е отказал да контролира външния си вид, Берлускони вече залага на нещо друго.

"Той се опитва да изпрати послание, че старостта не е период на залез и упадък, а етап от живота, пълен с мъдрост и опит", смята Ното, според когото той се стреми също да "възобнови сантименталната връзка със своите традиционни избиратели", които са остарели заедно с него.

Здравето на Силвио Берлускони обаче предизвика безпокойство сред съпартийците му в последните дни, защото той отмени участието си в няколко телевизионни и радиопредавания в момент, когато предизборната кампания е в разгара си.

"Единственият, който може да успее и от болничното легло, е Силвио Берлускони. Още повече сега, когато не е добре и предизвиква вълна от симпатии у италианския народ", коментира Роберто Д'Алимонте, политолог в Международния свободен университет за социални изследвания в Рим.

Принуден да отстъпи властта през 2011 г., когато Италия потъна в криза под разтревожения поглед на европейските си партньори, Берлускони остави след себе си много критикувано наследство.

Защо тогава се завръща? Една част от страната го мрази, но друга се прекланя пред него. Това са предимно възрастни хора, които просто искат отново да му повярват.

"Здравей, президенте, винаги съм имал доверие в теб, ти си по-интелигентен и само посредствените и провалилите се критикуват твоите успехи във всички области", написа например миналата седмица петдесетинагодишният Умберто Антонели на страницата на Берлускони във Facebook.

В сянка от 2013 г., Берлускони най-накрая започна да играе отново главната роля, която толкова обича: ако десницата спечели, той ще избере премиера, преди сам да заеме мястото му, ако забраната да заема изборни длъжности бъде отменена. А ако една нова "голяма коалиция" между десницата и левицата се окаже необходима за формиране на правителство, както през 2013 г., Берлускони пак ще е ключовият човек, чието съгласие ще е необходимо.

Италия гласува след един месец за двете камари на парламента в обстановка на голяма несигурност, въпреки че в проучванията на общественото мнение води дясната коалиция начело със Силвио Берлускони.

След като британците гласуваха на референдум през 2016 г. за излизане на страната им от ЕС и на фона на възхода на крайната десница във Франция, Германия и Австрия Брюксел и европейските столици се безпокоят сега от надигането на популистите и евроскептиците в третата икономика в еврозоната.

Аргументите на ДПЗ и на СЛ често срещат одобрение в една застаряваща страна, чиято икономика чак сега започна да се съживява след няколко години рецесия, където несигурността кара младите висшисти да емигрират, но и която прие близо 630 000 имигранти от 2014 г.

Имиграцията остава деликатна тема, както показа в събота една расистка стрелба в централната част на страната след убийство на млада жена, приписано на нигериец.

Според сондажите коалицията вдясно с участието на ФИ и СЛ води с близо 35 процента, четири седмици преди изборите на 4 март. Следват ДПЗ с 28 процента и управляващата левоцентристка Демократическа партия (ДП) с 25 процента, но 35-40 процента от избирателите все още не са решили как ще гласуват.

В новия изборен закон, приет миналата година, има сложна смесица от пропорционални и мажоритарни елементи и това принуждава италианските медии да се конкурират с проучвания в опит да бъде определен прагът, необходим за спечелване на мнозинство. Според експертите той варира между 40 и 45 процента от гласовете.
Това означава, че разнородната дясна коалиция няма достатъчна преднина, и италианските медии се конкурират и със сценарии за възможни политически съюзи.

Центристко и еврофилско правителство с ФИ и ДП? Антиевропейски съюз с участието на ДПЗ и СЛ? Споменават се всички възможни комбинации. Нито една от тях, поне засега, обаче не изглежда в състояние да получи мнозинство.

С ръка на сърцето всички политически лидери твърдят, че няма да приемат безпринципни варианти, но без да затварят наистина вратата. Дори ДПЗ, родено от отхвърлянето на старата политическа класа, изрази готовност да преговаря с другите партии.

Ръководено вече от 31-годишния Луиджи ди Майо, който прилича на идеалния зет, ДПЗ изглежда се отказа от своя проект за референдум за излизане от еврото и обещава намаляване на данъци и репатриране на нелегалните имигранти.

Но сепаратистката СЛ, повалена от финансови скандали, също се промени под импулса на приказливия Матео Салвини, на 44 години, в националистическа, антиевро и антиимигрантска формация по модела на френския Национален фронт.

И въпреки обещанията, които отиде да даде лично в Брюксел преди десетина дни, на Берлускони му е трудно да обуздае своя разпален съюзник, който не иска да спазва тавана на бюджетния дефицит от 3 процента от брутния вътрешен продукт, обещава същите вносни мита като президента на САЩ Доналд Тръмп и напада дори задължителните ваксини, приети с гласовете на депутатите от ФИ.

Ако не се оформи никакво мнозинство, президентът Серджо Матарела може да остави сегашния премиер Паоло Джентилони, който е по-популярен от своя предшественик Матео Ренци, въпреки че и двамата са от ДП.

В една страна, която е имала 64 правителства от обявяването на републиката през 1946 г., перспективата да няма мнозинство не плаши.

"Ние имаме известен опит в изкуството да намираме решения на политическата нестабилност", заяви самият Матарела на Световния икономически форум в Давос миналия месец.
 

/БТА/