Нарът е един от най-вкусните и древни плодове. Освен да се освежаваме със сладкия, тръпчив сок, ние го използваме като съставка в солени и сладки ястия, а зърната - за акцент и декорация на есенната ни храна.

Плодът идва от Персия и е част от митологията и кулинарните традиции на много народи. Нарът е символ на плодовитостта за китайци, гърци и египтяни. Със сока му тибетците лекуват камъни в бъбреците, стомашни проблеми и диабет, а индийците го ценят заради подмладяващите свойства. В 100 мл се съдържа 16 на сто от дневната доза витамин С за възрастни, както и витамини от групата В, калий и полифеноли. Не съдържа глутен, има малко калории и се препоръчва като част от диетата. Облекчава главоболието, предпазва от сърдечносъдови заболявания и дори рак на простатата. Дъбилните вещества, извлечени на чай от малко парче кора, спират стомашното разстройство.

Сокът с цвят на червени гранати
Вкусът на нара (познат и като “гранатена ябълка” заради сходството на зрънцата с полускъпоценния камък) зависи от сорта и степента на зрялост. За да го отворите, използвайте остър нож, отстранете капачето и направете резки отстрани. За предпочитане е ножът да е керамичен, а не от алуминий или въглеродна стомана, за да не загорчи сокът. След това разчупете касетките със зрънца. Те лесно се отделят от бялата ципа, но семките им са доста едри и стипчиви. Ако ще го изстисквате, разрежете го през средата като портокал. Подходящо е да използвате най-обикновена цитрус преса.

Сокът е наситен, от много сладък до кисел (в зависимост от сорта), с леко тръпчив вкус. От Близкия изток до Тибет се изстисква и използва като съставка за готвене далеч преди доматът да се настани по тези географски ширини. Популярна е старата иранска рецепта фесенджан (пилешко с лук, счукани орехи и сок от нар). В Турция гранатеният еликсир се използва за мариноване на месо, което омеква от съдържащите се ензими, а оцет от нар - за подправяне на салати.

Душата на коктейла
Гренадинът, който влиза в състава на много смесени напитки като Ню Йорк и Текила сънрайз, не съдържа алкохол и представлява концентриран сок от нар, измислен от французите за улеснение и предотвратяване на голямото чистене, което неизбежно следва след правене на сок от пресни нарове - петната са трайни не само по дрехите, но и по пръстите. У нас вече се продава в някои по-големи супермаркети, но четете внимателно етикета - може да попаднете на сурогат от изкуствени съставки и оцветители, имитиращи истинския гренадин.

Съществува и меласа - концентрат от сока от нар, която се слага в яхнията или се ползва за намазване върху палачинки и топинг на сладоледи. В Грузия, Армения и Азербайджан сосът от гранатената ябълка се сервира с риба и кебапи. В тези страни от нарове се правят вино и ликьор. Гърците правят коливозуми (сладкиш от жито, зърна нар и стафиди).

Гранатените зрънца
Анардана се наричат зърната от нар, които след изсушаването съвсем не са приятни за директно ядене. Те се намират по всички етно пазари. За да не останат между зъбите ви, често в гозбите се слагат смлени. Вкусът им е плодово-кисел и прилича на този на лимона, сумака и тамаринда. Като съставка са разпространени в чътнита, тажини, хлябове и кърита от Хималаите до Мароко. Те са съставка на смесената подправка заатар. Анардана се използват в много зеленчукови яхнии, както и в месните ястия на могулите. Вървят си вкусово с ябълки, боб, булгур, пилешко, нахут, кориандър, извара, патладжани, леща, джоджен, лук и праз, магданоз, пуешко.

Едно от коронните приложения на смлените сушени зърна от нар е в маринатата за морски дарове на грил. Добавят се още чесън и джинджифил на прах, куркума, малко лют пипер, кориандър на листа и лимонов сок. За да уцелите най-добре точното количество за вкуса си, добавяйте ги към ястието отделно и по малко. В много кулинарни традиции пресните зърна от нар са компонент от салати, не само украси. В българската кухня се използват за десерти - към кисели и мусове. Прясно изцеденият сок може да се обогати със сок от лимон за прием на още повече полезни витамини.

Съществува и студено пресованото олио от семки от нар. То е с нежен кехлибарен цвят и съвсем не е евтино, тъй като от 100 кг пресни плодове се произвежда едва половин литър. Използва се и в козметиката за овлажняване и лечение на суха, зряла и раздразнена кожа. Заради високото си съдържание на фитоестрогени може да облекчи симптомите на менопаузата.