За малко да посрещна Нова година в приют за бездомни в Захарна фабрика. Не е шега.
Часове преди зарята една бездомна жена поиска помощ от мен. Лежеше на тротоара на ъгъла на „Солунска” и „Ангел Кънчев”. Вървях към „Славейков”. Лежеше на плочките, встрани от потока, но я чух. Едва я вдигнах сам. Огледах се за помощ, минаваха хора, но не обръщаха внимание. „Клошарка някаква”. Довлякох я някакси на осветения ъгъл. Включи се един от продавачите на книги, който ме познава. Обадихме се на Бърза помощ, но нямаше гаранция, че ще дойдат, защото жената нямаше ЛИЧНА КАРТА.
Жената говореше трудно, не можеше да се разбере дали има къде да се подслони. Прогнозата беше за минус десет през нощта. Щеше просто да умре от измръзване в центъра на София под звуците на дунавското. Хипотермичен шок.
Линейката дойде доста бързо. Шофьорът и лекарката решиха да я качат заради мен. Излязоха хора. Можеха да не се занимават в новогодишната нощ с клошарка, миришеща лошо. Достатъчно неприятно е да си дежурен точно тогава.
За такива случаи имало т .нар . кризисен център. Тръгнахме натам. По пътя разбрахме все пак името на жената. Мария. На 65 г.
Мина ми през ума, че е била млада. Сигурно е била ухажвана от някого. Може би е имала семейство. Може и сега да има роднини, които са я изоставили. Може да няма. Това вече не интересуваше никого. Дори и нея.
Кризисният център се оказа точно там, където през 2005 година правехме митинги. Против циганската престъпност. Точно там група цигани бяха убили професор Калоянов, жител на квартала. Едно от блокчетата беше превърнато в приют за бездомни от ноември до април. Тогава е студено, после да се оправят. Няма пари за бездомните българи за цяла година. И те приемат там само с ЛИЧНА КАРТА. Закон! Обществен ред!
Казват, че съм бил нарушител на обществения ред и то с особена дързост и цинизъм. Така пишеше в прокурорските обвинения към мен. Попитах дали няма да направят изключение за Мария. С простия неюридически аргумент , че при минус десет градуса през нощта на открито умираш – със или без ЛИЧНА КАРТА. Не се карах, говорех тихо, без дързост и цинизъм, бях уморен. В тъмнината пред входа на приюта се мотаеха или кандидати за дома, или жители на квартала, очакващи нещо. Бяха цигани до един и двама от тях ми казаха, че гласуват за мен. С остатък от някакакъв хумор ги помолих да не политизираме новогодишната нощ.
После откарахме жената без ЛИЧНА КАРТА с библейското име Мария до Втора градска. Нуждаеше се от преглед. И на двете места – и в приюта, и в болницата, помолих да и намерят някакво място, дори в коридора, да не е навън. Обещаха. Излезе, че ще я настанят в някое кьоше „с връзки”. Като „протеже на народен представител”.
После, докато се прибирах, се сетих, че всеки месец по няколкостотин млади прави мъже от Афганистан, Северна Африка и другаде идват у нас БЕЗ ЛИЧНА КАРТА. Настаняват ги в добре обзаведени общежития на наша сметка за цяла година БЕЗ ЛИЧНА КАРТА. Те после окупират централни улици в София и тормозят българите БЕЗ ЛИЧНА КАРТА. Изнасилват БЕЗ ЛИЧНА КАРТА. Напоследък нападат и полицаи БЕЗ ЛИЧНА КАРТА.
Когато се прибрах, установих, че през цялото време, докато се случваше това, аз самият съм бил БЕЗ ЛИЧНА КАРТА в себе си.
Честита Нова година!
