“Ню Йорк Таймс” изрази опасения от залитането на България в руската орбита.

President Rumen Radev of Bulgaria in Sofia last month. “We have a clear road map to follow,” he said. “Staying in the E.U. and staying in NATO. But at the same time, we have a deep historical relationship with Russia.” CreditPool photo by Oleg Popov 

Читателите на ivo.bg , които четат и на английски, могат да се запознаят със статията в оригинал ( с което вторът избягва също неудобството да превежда какво е казал пред вестника на английски) https://www.nytimes.com/2017/02/04/world/europe/bulgaria-trump-russia-putin.html?_r=0

Ето превода на БГНЕС, към който липсва задължителната за такива случаи заблежка, че е “ с някои съкращения” . Сред тях попада и казаното от моя милост- може би поради факта, че съм цитиран “малко двусмислено”, макар в разговора си с автора на статията да казах недвисмислено, че 20 проруски кандидати се бориха на президентските избори в България срещу един ( Трайчо Трайков), който единствен говореше на ясен “евроатлантически език” . Това е накратко тезата (ми) за индикацията, че Русия има в  България своя група на 20-те, нещо като руска Г 20, както съм писал още миналата година. http://ivo.bg/2016/10/25/московската-група-на-20-те-г-20-срещу-отбо/

Ню Йорк Таймс: България се учи да балансира между Путин и Тръмп

С единия крак на Запада, а с други на Изток България отдавна е ангажирана в деликатно балансиране, коментира вестник „Ню Йорк таймс“. Но сега страната и новия й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да се балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин. Радев, размишлявайки върху новата си роля на балансьор, заяви два преди да положи клетка на 19 януари: “Ние имаме ясна пътна карта. Оставаме в ЕС. Оставаме и в НАТО. Но в същото време ние имаме една дълбока историческа връзка с Русия“. Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация. Тръмп изглеждаше нетърпелив за по-тесни връзки в Кремъл, дори сякаш следваше презрението на Москва към НАТО и ЕС. Но миналата седмица новият му посланик (постоянният представител на САЩ в ООН – ред) демонстрира твърдата линия на администрацията на Обама, заявявайки, че САЩ няма да се оттегли санкции срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим. В същото време Путин показва нови признаци на перчене в отношенията със съседите на Русия; в четвъртък той посети в Унгария, първият му набег в Европа през ерата на Тръмп. България е пламенен член на ЕС, но с нарастването на национализма, водещ до отслабването на подкрепа за ЕС, в страната – както и на други места – се промъква руското влияние. На пръв поглед това предполага, че обръщането на Тръмп към Москва, ако е истинско, би било добре за България. И наистина, националисти са развълнувани. Но България също знае толкова много предателства и окупации, че това внезапно залитане предизвиква колкото въодушевление, толкова и тревоги, включително опасения, че г-н Тръмп и Путин ще направят сделка помежду си, която обслужва техните две нации, и ще разчертаят региона на сфери на влияние, както великите сили направиха в края на Втората световна война. По много причини, включително икономическа необходимост, обща култура и дълбоки исторически връзки, българските политици, включително президентът искат по-близки отношения с Русия, но не дотам, че тяхната нация да загуби лелеяните връзки със Запада и да попадне твърдо в руската орбита. Не е ясно дали старото балансиране на България ще работи в новия международен ред. Всъщност, по подобен начин стоят нещата и в цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какво Тръмп има предвид. Това е подтекстът на срещата в Будапеща между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан, в която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха парливите въпроси като санкциите заради Крим. За България, най-бедната страна на ЕС и с най-дълбоките връзки с Русия, тенденцията е сложна. След първоначалния възторг от рухването на комунизма, членството в ЕС през 2007 г. и НАТО през 2004 г. последваха разочарования. Бавният икономически растеж, устойчивостта на корупцията, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ принуждават много политици в България и в други страни да се обърнат на Изток. Нарастващият брой популисти и националисти намират поводи да се възхищават на авторитарния подход на Путин. Когато България бе приета в ЕС, страната усърдно се обърна на Запад. Парите се изсипваха от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде. Но засилващата двойнственост и колебания за ЕС се видяха миналия месец, когато 10-ата годишнина от членството на България премина на практика без широко публично честване. Сега в България прозападните гласове са в отбрана и тона на националната политика се променя към по-приятелски спрямо Русия. Риториката на Доналд Тръмп вече окуражи националистите и популистите в цяла Централна и Източна Европа, включително Орбан и чешкият президент Милош Земан, които засилват собствената си риторика и дори предлагат приятелски ръка на Кремъл, въпреки предупрежденията на много анализатори за пълзящото влияние от Русия. “Колкото повече се отива на Изток, толкова повече се виждат по-авторитарни системи и по-корупционни практики”, каза Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в Софийския университет. “Ако това не се следи, то ще се задълбочи и този процес ще се придвижи към Запада. Това е битка, и това е битка за един регион, който исторически е предопределен като ничия земя”, коментира той. Големият въпрос, надвиснал над ЕС тази година, е доколко Путин ще се опита да повлияе на решаващите избори във Франция, Германия и Холандия, както и в Чехия, която е останала твърдо прозападна, въпреки благосклоността на нейния президент към Путин. „Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне. Холандия може да напусне съюза, Италия, Франция също“, каза Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията в София. Най-голямото притеснение за много анализатори, е, че една голяма сделка между Тръмп и Путин ще придвижи напред целта на Путин за налагане на сфери на влияние между Изтока и Запада. И в резултат ще намалее военно присъствие на САЩ в региона, а руското ще стане по-голямо. /БГНЕС /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4487019/

Share on Facebook