Какво е общото между 17 юни 1990 г. и 17 юни 2001 г.?

Общото е, че в първия случай прегрупираната вече в руска бивша съветска пета колона в България спечели изборите за Велико народно събрание с абсолютно мнозинство на втория кръг ( за 18 места), а във втория случай през 2001 г. същото беше сторено от обновения инструмент за руско влияние у нас , но под формата на парламентарни избори, спечелени с идентични стойности от Симеон Сакскобургготски. 

В първия случай начело на победата на прегрупираната московска пета колона застана Луканов, а във втория – беше монтиран един лукав гастрольор, доведен за целта от Мадрид, който успя да презареди амортизирания руски ресурс в българската политика с още носталгия по миналото – този път с монархически телешки възторг. И ако не беше противодействието от страна на западните партньори, от които зависеше приемането на България в НАТО ( срещу което първоначално Симеон се възпротиви още от Мадрид), а после и в ЕС, телешкият възторг можеше да даде днешните проруски резултати още много по-рано. 

И в двата случая ставаше дума за употребената носталгия на наивните българи по миналото, но във втория случай мнозина повярваха, че така оставят в миналото носталгията по комунизма, гласувайки за неговия антипод по рождение, оказал се в “симбиоз” ( по Станишев) с наследниците на онези, които са го прогонили от България и са репресирали семейството му.

Творение на 17 юни 1990 г. стана мораториумът върху външния дълг и банковият срив като инструменти за ограбването на българските вложители ( да спомена “само” това). А във втория случай получихме като наследство на 17 юни 2001 г. монархосоциализъм, съпътстван от бандитски войни на терена на един  “велик шериф” на полицията, осребрил парадоксално своята професионална неспособност ( или нежелание?) да ги спре с политическа кариера на несменяем  управник на България. А в добавка получихме най-големия грабеж в историята ( може би и на света, ако се наложат на глава от нещастното население милиардите, “изчезнали” от КТБ), осъществен в условията на катастрофирало свободно слово. 

На днешния 17 юни 2018 г. осъмваме като държава, в която повече от всякога се разпорежда московската пета колона под благосклонното покровителство на най-големия виновник за това статукво , утвърдено през неговите 10 години слава, какъвто е премиерът Борисов.

Оставям на нумеролозите, астролозите, политолозите и прочее специалисти по гадачесто ( по Симеон Сакскобургготски) да преценят що за съвпадение е с разлика от 21 години на 17 юни да се случат споменатите две драматични метаморфози, върнали в крайна сметка на власт старите господари на съветизираната със сърп и чук България. Ако в първия случай това беше явно, то във втория стана ясно на всички след като  Симеон Сакскобургготски се оказа в коалиция с БСП, от каквато нямаше нужда по силата на парламентарна аритметика.

Share on Facebook