Превърнаха ни в най-бедната и най-бързо умираща нация.
Умишлено ликвидираха икономиката ни, източвайки интелектуалния ни капитал, за да ни направят прости консуматори.
Унищожиха въоръжените ни сили, наредиха ни да си разрушим съоръженията по границата, а сега ни окупират под предлог, че ни защитават от Русия.
Като офицер от БА и като гражданин на тази държава, за мен лично това е огромно унижение и потъпкване на суверенитета на България.
На всичкото отгоре, същият този Запад ни вменява вина за греховете, които именно той извърши.
Не България ограбваше Близкия Изток от времето на Кръстоносните походи до наши дни, а Западът.
Не България създаде ислямския тероризъм, а Западът.
Не България запали Близкия Изток, а Западът.
И докато Русия гаси пожара, Западът продължава да го разпалва.
Разбира се, срамувам се от престъпното правителство на България.
Срамувам се от така наречения върховен главнокомандващ, а всъщност едно нищожество, едно безгръбначно.
Тези продажници доброволно участват в планираното ликвидиране на държавата ни.
Въпреки това, като българин, не изпитвам и капка вина, нито съпричастност към тези не бежанци, а мигранти.
Когато Хитлеристка Германия напада СССР, а руският народ е обект на целенасочено изтребление, руснаците не бягат от Родината си, а се бият за нея. Ето защо, няма как да съчувствам на мъже в разцвета на силите си, които вместо да се бият за страните си, те ги предават. На мен предатели не ми трябват.
Сякаш нашите са малко, та още да вземем, за да ускорим процеса на убийството на един народ, наречен български още, когато на Запад са нямали и най-малка представа, че водата става и за миене.
Ще ми се поне 1/4 от българите да виждат това, което виждам аз. Тогава нямаше да сме роби в собствената си, уж независима държава.
***
Автор: Иван Ivan Zapryanov
