През живота си ще се влюбим три пъти и всеки от тези трима души ще дойде в живота ни с конкретна цел.
Първата ти любов ще се случи, докато още сме много млади. Това е времето, когато си мислим, че любовта трябва да е като „по филмите”. Тази любов е толкова силна, не само защото е първа, а защото е такава, каквато трябва да бъде любовта. Или поне каквато си мислим, че трябва да бъде... Тази любов идва, за да ни накара да разберем, че копнеем да се слеем с друго човешко същество...
Но в един момент тази любов се оказва само прелюдия към по-дълбоките и осмислени чувства... към втората любов.
Втората любов е любовта, която ще ни нанесе емоционална травма. Тя идва, за да ни помогне да опознаем себе си. За да ни направи по-силни, по-мъдри, по-добри. Това е любовта, за която сме готови на всичко, само и само да я задържим. Да я накараме да остане. Да я превърнем в нещо истинско.
Но при тази любов обикновено усилията ни да я запазим се оказват повече от времето, в което й се наслаждаваме. Това е любовта, която повече от всичко искаме да е правилната за нас... но тя просто не е.
Третата любов е катарзисът. Тя разрушава всичките ни предишни представи за това какво е любовта. От една страна, при нея всичко се случва лесно. И от самото начало е ясно, че това е човекът. От друга страна, това е любовта, която ни учи на стойността на истинския, взаимен компромис и споделеното израстване.
Това е любовта, която ни показва, че не е нужно да заличаваш себе си, за да имаш истинска и трайна връзка. Напротив, нужно е да бъдеш 100% себе си и да позволиш същото на другия. Тази любов ни учи да приемаме, да разбираме, да прощаваме – на себе си и на другия.
Именно тази любов си струва да чакаме... В нея си струва да вярваме... За нея си струва да се борим...
