.

Трудно е да повярва човек, че руският посланик Макаров се е “изпуснал” случайно, когато призова в свое интервю президента Радев да покани Путин. http://www.mediapool.bg/ruskiyat-poslanik-bi-bilo-mnogo-dobre-putin-da-doide-v-bulgaria-news259633.html

Всеки руски дипломат е обучен да спазва йерархията и правилата “по вертикала” ( както обичат да се изразяват в Русия по отношение на строгата дисциплина във военизираната традиция на бзусловното подчинение в рамките на руската бюрокрация). Изключено е посланикът да “импровизира” на своя глава без одобрението и нареждането на Кремъл.

Макаров отне на практика възможността на българския президент Радев да покани Путин на посещение в близките месеци поне. Няма как да изглежда иначе, освен като изпълнение на на руското нареждане, ако Радев козирува и изпълни заръката.

Вече е достатъчно парадоксално, че Макаров постига обратния ефект на заявката си, правейки я (почти) невъзможна за изпълнение. Но още по абсурно е, ако по този начин Кремъл предприема ход, чрез който иска да накаже Радев за избора му да посети Брюксел преди Москва и го призовава да “компенсира пропуска” по този нагъл начин. И като му връзва ръцете да поеме инициативата за подобна покана, да го обвини след това може и чрез местните говорители на Русия от петата й колона) , че изневерява на Русия и русофилите в България, които са го избрали.

Както и да го погледнеш, нахалното поведение на руския пратеник в крайна сметка има, обаче, положителен заряд. Защото ще помогне на някои българи да прозрат с кого си имат работа ( колкото и малко да са прогледналите, пак е от полза- особено ако са от русофилското обкъжение на самия Радев).

Макаров катализира процеса на изясняване кой наистина е Радев. Колкото по-бързо настъпи развръзката на дилемата “натовски генерал или руска пионка”, толкова по-добре за България. Яснотата винаги е за предпочитане, пред мъглата, в която мечката те дебне.

Или може би греша по отношение на поредната руска военна хитрост, чрез която помагат на Радев да отстоява позата на “натовски генерал”, който изобщо не е под руски чехъл, щом мълчаливо отказва да се подчини на публичните наставления на руския посланик в София?

Във всеки случай Радев мълчи, както той и проекциите му в изпълнителната власт премълчаха обидите на Путин, отправени по  едно “съвпадание” посъщото време от Будапеща, според които на България й “липсва мъжество” ( да се изправи срещу Брюксел по въпроса за руските газови проекти). http://rusofili.bg/путин-няма-да-се-обиждаме-на-българия/

Мислехме си, че “генерал” Борисов е най-мъжественият мълчаливец пред руските унизителни пощипвания в най-новата ни история, но може да се окаже, че си е намерил майстора в това отношение.

Share on Facebook