Тъпоъгълните надежди на проволинейните хипоте(ну)зи за някакво триединство на САЩ, Русия и Китай срещу (не)добрата (и наистина) стара Европа, която толкова много пречи на колониалните претенции на Москва за господство на Запад поне на континента, са отчаян вик за помощ от страна на давещия се ( по подобие на късния СССР) режим в Кремъл.
Много му се иска на Путин ( като на Манго от един виц, който много желаел да руча баница), да впрегне Пекин и Вашингтон в своята евразийска каруца. Те , обаче , нещо хибридно се дърпат ( хибридно- в смисъл, че САЩ, а дори и Китай, технологично дърпат напред към епохата на хибридните автобомили, които няма да имат нужда от все по-ненужните в обозримото бъдеще газ и петрол).
Дъпрат се Вашингтон и Пекин при това не в посоката, в която му се ще на московския Манго.
За унизителното смълчаване на Кремъл пред твърденията за китайска заплаха, които показват колко долнопробен е подходът на Путин да се перчи само пред по-слаби противници, пише руският журналист Константин фон Егерт в коментар за Дойче веле.
В резюме- за онези, които няма да си направят труда да го прочетат в оригинал – колегата обяснява очевидното: Лавров, Путин и компания се “дървят” само на слабаци, но на Китай правят мили очи дори и тогава, когато откъм Поднебесната ( както самите китайци са наричали своята империя близо две хилядолетия) идват ракетно-рекетьорски-ядрени съобщения. http://www.dw.com/ru/комментарий-китайские-гвардейцы-кремля/a-37268048
Share on Facebook
