Все повече зачестяват инцидентите с ракети, изстреляни от "неразпознати" изтребители по обекти в Сирия, свързани с Иран или с проиранската шиитска групировка Хизбула. Днес предположенията, че "неразпознатите" летателни апарати (самолети и дронове) са израелски и ги управляват щабовете на съответните ВВС, всъщност са доказан факт (особено след като сирийската ПВО прехвана през февруари самолет на израелците).
Но този факт остава все тъй непотвърден нито от военното, нито от политическото ръководство в Ерусалим. Да обясним: те не признават никоя отделна акция, но общото послание, повтаряно редовно лично от премиера Бенямин Нетаняху, е пределно ясно - Израел "няма да търпи военно присъствие на Иран край границите си, включително в Сирия", пише Александър Шумилин, "Независимая газета".
Израелското ръководство обвинява Иран, че се стреми да превърне Сирия във враждебен плацдарм с десетки хиляди бойци от шиитските милиции под негов контрол, с постоянни сухопътни, морски и въздушни бази. Ерусалим уверява, че ще осуети тези планове, включително със сила. Ето какво заяви премиерът например в края на ноември м. г.: "Многократно сме обяснявали, че не приемаме ядрени оръжия в ръцете на Иран и не ще допуснем иранско военно присъствие край нашите граници, в Сирия или където и да било другаде. С труда на поколения наред сме създали всичко от нищото и е невъзможно всичко да бъде превърнато в нищо."
Владимир Путин твърде често чува днес подобни изявления. Ситуацията, в която виждаме Русия и партньорите й в Сирия (правителството на Башар Асад и Иран), не само помрачава все повече доверителното общуване между руския и израелския лидер, но застрашава и самите отношения между двете държави.
Фактически проблемът се свежда до проста формула: военните успехи на Асад-Путин-Рохани почти неизбежно въвличат Израел в сирийската касапница. Защото в представите на повечето израелци нещата са "на живот и смърт" ("невъзможно е всичко да бъде превърнато в нищо").
Контактите между ръководствата на Русия и на Израел във връзка със Сирия със сигурност се развиват - без намек за конспиративни теории - в две плоскости: публична (прояви на взаимна симпатия) и непублична, където се постигат доста неприятни за трети страни договорености, лесно проследими при изпълнението им.
Ето една от тях: Русия не поразява "неразпознатите" летателни апарати, най-вероятно след съответно предупреждение от Ерусалим. По-късно обаче договорката се видоизмени: Русия не сваля тези машини, но не възпрепятства свалянето им от ПВО на Асад.
Ето го новият етап в изострянето на ситуацията: израелските стратези, дълго време неутрални към сирийските битки, изобщо не се канеха да създават проблеми на армията на Асад (до неотдавна в Ерусалим преобладаваше мнението, че Асад бил "най-малкото зло" в Сирия).
Днес обаче сирийската армия осигурява все по-често прикритие за подразделения от иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция и от Хизбула, защото те бяха и остават основната "наземна" ударна сила на Дамаск-Москва-Техеран. Според израелското разузнаване иранците не само "се окопават" задълго в Сирия, но строят там и заводи, произвеждащи ракети за армията на Асад и за Хизбула. Всичко това заедно означава, че от гледна точка на израелските стратези те нямат избор - в логическата конструкция "да удряш или не" липсва въпросителна. Ще удряш, няма как.
Иранските генерали май също са на път да се откажат от сирийското прикритие, което вече спира да ги брани от ударите, приписвани на Израел. Те открито заплашват "изцяло да унищожат" еврейската държава. Тези дни на посещение в град Дума, изоставен от джихадистите, бе Али Акбар Велаяти, външнополитически съветник на духовния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей. И от града, чието име отекна тези дни в цял свят, реши да отправи закани срещу Израел.
Засилването на фактическата израелска намеса в Сирия явно става проблем и за Асад, и за неговите партньори. Особено за Русия, критикувана непублично от Дамаск и Техеран заради "прекомерната й толерантност към Израел". Нищо чудно, че Москва започва постепенно "да забелязва" и критикува "агресивните действия на Израел".
За пръв път еврейската държава бе спомената в този контекст на 9 април от говорител на руското министерство на отбраната във връзка с ракетен удар по сирийска въздушна база. Това може би е сигнал за предстоящи промени в правилата за поведение, договорени преди време от Русия и Израел. И наистина, Русия формално не е ангажирана със сигурността на Израел (за разлика от САЩ), но Кремъл и Арбатският площад (където е министерството на отбраната в Москва, б. пр.) са поели партньорски ангажименти към Иран - най-малкото в Сирия.
И за Дамаск, и за Москва е все по-мъчно "да крият" присъствието на Иран в Сирия (от очите на Израел). Още повече щом хора на Хаменей се разхождат из улиците на градове като Дума, приковали вниманието на света. При това положение, за да разпалят пламъка на нов конфликт (този път иранско-сирийско-израелски), иранците дори няма нужда първи да нападат Израел. Стига просто да изградят внушителен (плашещ) военен обект или оръжеен завод някъде в Сирия. И те със сигурност ще бъдат пометени от удари на "неизвестни" самолети.
В един момент Иран безспорно ще отвърне с атака срещу Израел. В такъв случай унията между Путин и Нетаняху едва ли ще проработи - използвайки случая, Израел ще нанесе толкова мощни удари (най-вероятно с участието на Пентагона), че да ликвидира и военния потенциал на самата Сирия, и иранското присъствие в тази страна.
Може да видим "шахматната дъска" на сирийския конфликт обърната - изненадващо - съвсем не от бунтовниците. И как да постъпи тогава Русия? Освен да се отдръпне отново встрани от нещата. Ако й го позволят Техеран и Дамаск.
/БТА/
