Разходката из някои улици в София е вредна за здравето и в това лично се убеди Симона Пейчева. Една от най-титулуваните ни гимнастички куцука със счупен крак, след като разхлопана плочка й изигра лоша шега.
Миналата седмица Симона се върна от почивка на Хаваите, където всъщност основно отишла, за да подготвя нов танцов спектакъл и да се сдобие с първи дан на бойно изкуство. Преди няколко дни обаче както си вървяла по улицата, Пейчева стъпила на криво, след като плочката под крака й се разлюляла, и десният й глезен изпукал. Заради гъвкавостта, развита от гимнастиката, обаче
поне връзките на глезена не са скъсани
Вместо да си седне вкъщи с обездвижен крак, както препоръчали лекарите, Симона продължава... да шофира със счупен крак.
„Отказах да ме гипсират и в момента ходя с болка, но търпя. Докторът не можа да излезе на глава с мен. Възмути се как така човек в моето състояние ще иска да си тръгне веднага от болницата. Е, аз си тръгнах. И в момента си ходя, куцайки, карам си колата и си търпя... Няма да допусна да ходя с шини или с патерици. Явно съм страшно инатлив човек”, сподели с репортер на „ШОУ” шампионката.
Неусетно разговорът ни се пренесе към детството й и премина през живота й, в който прословутият инат на Симона неведнъж и дваж я е докарвал до скандал с родителите й, или пък й е носел титли и медали. Най-сериозните си спортни травми шампионката ни получава все преди олимпийски игри. Едната станала малко преди Атина’2004 г. Но и тогава инатът на Пейчева взел връх! Около година и половина тя играела със счупена костица на крака, вместо да си почива и възстановява. Твърдо решена да продължи, се състезавала на обезболяващи.
От непрестанните тежки тренировки
костицата така и не могла да зарасне
а в един момент просто се раздробила и изчезнала. „Чрез силен препарат, който си впръсквах в ноздрите, на мястото на липсващата костица се появи ново костно образувание, но неоформено. Накрая нямаше вече накъде и ми присадиха нова кост”, разказва Пейчева.
Другата й по-тежка контузия е преди Игрите в Пекин. Контузията била дори по-болезнена от първата – прищипан нерв на кръста. „Не можех нито да се наведа, нито да ходя дори. За да участвам на Олимпиадата, трябваше да играя на силни обезболяващи в квалификационното състезание. От международната федерация по гимнастика ми дадоха специално разрешение за две инжекции кортизон.
Благодарение на тях успях да изкарам Световното първенство”, спомня си нелекия си период Пейчева.
Като малка тя държала винаги да става нейното, дори и да ставало дума само за игри. Уж била кротко и добро дете, но до време. Пейчева има по-голям брат и в един момент двамата просто си разменили ролите. Първите години от живота си тя предимно слушала, докато брат й вършел пакост след пакост, после станало обратното...
Разбрах, че съм станала непослушна
когато си дадох сметка, че родителите ни се карат по-често на мен, отколкото на брат ми. Най-често заради железния ми инат – нещата да стават на момента, когато ги поискам. Не търпях възражения!”, смее се грацията.
Помни един инцидент с брат си. Той така я ядосал, че взела една гумена играчка за вана и го замерила с нея. Той обаче ловко залегнал в точния момент, играчката уцелила огледалото и то се пръснало на парчета. Бъдещата гимнастичка се разплакала от притеснение, че ще й се скарат.
„Реших, че трябва да мисля за себе си не като за човек, който е виновен за счупването на огледалото, а като човек, провокиран от брат си да реагира по този начин. И всъщност аз до ден-днешен съм с убеждението, че не аз счупих огледалото, а брат ми ме подкокороса да го уцеля”, с усмивка връща лентата назад Пейчева.
Братът на спортистката също така редовно изяждал блатовете за торта, които майка им слагала да престоят цяла нощ в хладилника. А после обвинявал сестра си в „престъпление”: „Все аз бях виновна, каквото и да станеше вкъщи, брат ми беше чист. И да бутне нещо, да падне, да се разсипе, пак Симона е виновна”.
От страх да не я спрат от художествената гимнастика
Симона Пейчева не е допуснала да има дори една ниска оценка в училище. Била толкова вманиачена по спорта, че не смеела даже и да си помисля за ненаучени уроци. „Защото винаги, когато имах някакво състезание, за което трябва много повече да се тренира в залата, майка ми ми казваше, че докато не си взема контролното с отлична оценка или на изпита имам по-малко от 5-ца, няма да ме пусне нито на тренировка, нито на състезание. И от страх това да не се случи, защото гимнастиката за мен бе свято нещо, се побърквах от учене. Вечерно време сядах с майка ми и учехме до 23, до 24 ч”, нарежда спомени гимнастичката.
Детството на Симона Пейчева съвсем не прилича на това, което са имали повечето деца. От страст към спорта тя не помни нито да е бягала от училище, нито да е играла часове пред блока в топлите сезони. Пропуснала е и възможността да се влюби лудо в някой съученик. „Това с влюбването и флиртовете за мен бяха много късни моменти. Все бях в залата. Гаджета, момчета бяха на толкова заден план, че не мога да опиша.
Нямаше начин нещо да ме откъсне от тренировъчния процес”, категорична е Симона.
Пейчева изумява и с липсата на много други тийнейджърски залитания. Оказва се, че една от най-добрите ни гимнастички
не знае какво е да запалиш цигара
нито пък да се напиеш. „О, това не ми се е случвало нито веднъж. Не знам какво е цигара, не съм палила никога, не съм близвала и алкохол, нито капка през живота си. Не са ми се случвали такива неща и даже съм безкрайно благодарна на спорта – защото е успял да ме предпази от всичко това. Не бих го заменила за нищо друго!”, доволна е Пейчева.
Чака щерка от Господ
Симона Пейчева има син, Алексей, но не крие, че много иска да има и момиченце. От суеверие обаче не говори за това, изчаква нещата да се случат, когато Бог реши.
Иначе синът й е наследил нейния спортен хъс и иска да е пръв във всичко. „Но при него не е само да тича с децата, примерно, на състезанието, което са им организирали. Някак си му е вътрешно изразено като маниер – дори като оцветяваме нещо заедно, ми казва, че ще го направи по-бързо от мен”, казва Симона.
На малчугана не са чужди пакостите, но за щастие досега не е успял да я разтревожи дотолкова, че да я паникьоса. Вместо нея се паникьосвал баща му. „Мен спортът така ме е дресирал, че нищо не е в състояние да ме разклати. Да не казвам голяма дума, но запазвам самообладание в моменти, когато всяка една друга майка би се разтресла от нерви, от притеснение, от паника”, признава грацията.
Анелия ПОПОВА
Миналата седмица Симона се върна от почивка на Хаваите, където всъщност основно отишла, за да подготвя нов танцов спектакъл и да се сдобие с първи дан на бойно изкуство. Преди няколко дни обаче както си вървяла по улицата, Пейчева стъпила на криво, след като плочката под крака й се разлюляла, и десният й глезен изпукал. Заради гъвкавостта, развита от гимнастиката, обаче
поне връзките на глезена не са скъсани
Вместо да си седне вкъщи с обездвижен крак, както препоръчали лекарите, Симона продължава... да шофира със счупен крак.
„Отказах да ме гипсират и в момента ходя с болка, но търпя. Докторът не можа да излезе на глава с мен. Възмути се как така човек в моето състояние ще иска да си тръгне веднага от болницата. Е, аз си тръгнах. И в момента си ходя, куцайки, карам си колата и си търпя... Няма да допусна да ходя с шини или с патерици. Явно съм страшно инатлив човек”, сподели с репортер на „ШОУ” шампионката.
Неусетно разговорът ни се пренесе към детството й и премина през живота й, в който прословутият инат на Симона неведнъж и дваж я е докарвал до скандал с родителите й, или пък й е носел титли и медали. Най-сериозните си спортни травми шампионката ни получава все преди олимпийски игри. Едната станала малко преди Атина’2004 г. Но и тогава инатът на Пейчева взел връх! Около година и половина тя играела със счупена костица на крака, вместо да си почива и възстановява. Твърдо решена да продължи, се състезавала на обезболяващи.
От непрестанните тежки тренировки
костицата така и не могла да зарасне
а в един момент просто се раздробила и изчезнала. „Чрез силен препарат, който си впръсквах в ноздрите, на мястото на липсващата костица се появи ново костно образувание, но неоформено. Накрая нямаше вече накъде и ми присадиха нова кост”, разказва Пейчева.
Другата й по-тежка контузия е преди Игрите в Пекин. Контузията била дори по-болезнена от първата – прищипан нерв на кръста. „Не можех нито да се наведа, нито да ходя дори. За да участвам на Олимпиадата, трябваше да играя на силни обезболяващи в квалификационното състезание. От международната федерация по гимнастика ми дадоха специално разрешение за две инжекции кортизон.
Благодарение на тях успях да изкарам Световното първенство”, спомня си нелекия си период Пейчева.
Като малка тя държала винаги да става нейното, дори и да ставало дума само за игри. Уж била кротко и добро дете, но до време. Пейчева има по-голям брат и в един момент двамата просто си разменили ролите. Първите години от живота си тя предимно слушала, докато брат й вършел пакост след пакост, после станало обратното...
Разбрах, че съм станала непослушна
когато си дадох сметка, че родителите ни се карат по-често на мен, отколкото на брат ми. Най-често заради железния ми инат – нещата да стават на момента, когато ги поискам. Не търпях възражения!”, смее се грацията.
Помни един инцидент с брат си. Той така я ядосал, че взела една гумена играчка за вана и го замерила с нея. Той обаче ловко залегнал в точния момент, играчката уцелила огледалото и то се пръснало на парчета. Бъдещата гимнастичка се разплакала от притеснение, че ще й се скарат.
„Реших, че трябва да мисля за себе си не като за човек, който е виновен за счупването на огледалото, а като човек, провокиран от брат си да реагира по този начин. И всъщност аз до ден-днешен съм с убеждението, че не аз счупих огледалото, а брат ми ме подкокороса да го уцеля”, с усмивка връща лентата назад Пейчева.
Братът на спортистката също така редовно изяждал блатовете за торта, които майка им слагала да престоят цяла нощ в хладилника. А после обвинявал сестра си в „престъпление”: „Все аз бях виновна, каквото и да станеше вкъщи, брат ми беше чист. И да бутне нещо, да падне, да се разсипе, пак Симона е виновна”.
От страх да не я спрат от художествената гимнастика
Симона Пейчева не е допуснала да има дори една ниска оценка в училище. Била толкова вманиачена по спорта, че не смеела даже и да си помисля за ненаучени уроци. „Защото винаги, когато имах някакво състезание, за което трябва много повече да се тренира в залата, майка ми ми казваше, че докато не си взема контролното с отлична оценка или на изпита имам по-малко от 5-ца, няма да ме пусне нито на тренировка, нито на състезание. И от страх това да не се случи, защото гимнастиката за мен бе свято нещо, се побърквах от учене. Вечерно време сядах с майка ми и учехме до 23, до 24 ч”, нарежда спомени гимнастичката.
Детството на Симона Пейчева съвсем не прилича на това, което са имали повечето деца. От страст към спорта тя не помни нито да е бягала от училище, нито да е играла часове пред блока в топлите сезони. Пропуснала е и възможността да се влюби лудо в някой съученик. „Това с влюбването и флиртовете за мен бяха много късни моменти. Все бях в залата. Гаджета, момчета бяха на толкова заден план, че не мога да опиша.
Нямаше начин нещо да ме откъсне от тренировъчния процес”, категорична е Симона.
Пейчева изумява и с липсата на много други тийнейджърски залитания. Оказва се, че една от най-добрите ни гимнастички
не знае какво е да запалиш цигара
нито пък да се напиеш. „О, това не ми се е случвало нито веднъж. Не знам какво е цигара, не съм палила никога, не съм близвала и алкохол, нито капка през живота си. Не са ми се случвали такива неща и даже съм безкрайно благодарна на спорта – защото е успял да ме предпази от всичко това. Не бих го заменила за нищо друго!”, доволна е Пейчева.
Чака щерка от Господ
Симона Пейчева има син, Алексей, но не крие, че много иска да има и момиченце. От суеверие обаче не говори за това, изчаква нещата да се случат, когато Бог реши.
Иначе синът й е наследил нейния спортен хъс и иска да е пръв във всичко. „Но при него не е само да тича с децата, примерно, на състезанието, което са им организирали. Някак си му е вътрешно изразено като маниер – дори като оцветяваме нещо заедно, ми казва, че ще го направи по-бързо от мен”, казва Симона.
На малчугана не са чужди пакостите, но за щастие досега не е успял да я разтревожи дотолкова, че да я паникьоса. Вместо нея се паникьосвал баща му. „Мен спортът така ме е дресирал, че нищо не е в състояние да ме разклати. Да не казвам голяма дума, но запазвам самообладание в моменти, когато всяка една друга майка би се разтресла от нерви, от притеснение, от паника”, признава грацията.
Анелия ПОПОВА
