Няма да му накривя ушанката, нито ще повлияя на маршировката на петата (му) колона в България, обаче отказвам да се впечатлявам повече от изявленията на специалиста по поддържането на руското влияние в България, генерала от КГБ Решетников. Впечатлявах се някога от това, че никой тук не се впечатлява от манипулациите и ролята му в тази демонстративна дейност, поради което, при пълното “радиомълчание” ( за да не се издадат пред “врага”) на медиите у нас, разгласявах негови интерюта със същите оценки, каквито днес изведнъж се оказаха “интересни” не само за медиите, но и за някои политици, лично засегнати ( вече) от него. 

Само че започнах да публикувам всичко преди 6-7 години. Междувременно мрежата от структури за укрепване на руското влияние тук, инвестирано в политици, в партии, в цели институции, в недвижима собственост и в движени от лакомия продажници на шумния пазар в медиите си свърши работата. Всичко това се случи в звездните години на изгрелия безалтернативно във властта, (без)действащия от уж десни и прозападни позиции Бойко Борисов. Тъкмо неговото активно безгрижие обгрижи пасивно това, което се случи на този уж невидим фронт.

И осъмнахме като държавата в Европа, в която беше извършен пробив, какъвто Москва не успя да постигне дори в по-агресвно бомбардираните с инвестиции в прокремълската политика страни, като Черна Гора и Сърбия. Там проруските партии заубиха миналата година изборите, докато в евроатлантическа България ги спечелиха. Категорично при това.

Сега в Москва ни пускат същия този Решетников 

да коригира създалото се вече впечатление ( не само в България, но и в големите западни медии- а най-вече в руските), че си имаме проруски президент, който се е обградил с лица от първите редици на петата колона, движещи се плътно около него като лична охрана и по времето на предизборната му кампания. Самият Радев вече, както изглежда, се опитва на думи да разсее създалото се впечатление за него като марионетка на руското влияние, но на дело, както отбелязах, има Иво Христов за началник ( на кабинета) заклет русофил – френски възпитаник, който громи в угода на руската пропаганда европейския избор на България. 

В опита за разграничаване от делата на Радев сега се включва Решетников, опитвайки се да ни изиграе “разочарование” от бившия летец, на когото възлагаше публично ( пак в интервю) надежди, да извади България от НАТО и ЕС и отвлече българския самолет в Русия. http://dnes.dir.bg/news/leonid-reshetnikov-prezidentat-radev-25135453?nt=4

Звучи парадоксално, но точно Решетников да скърби за измамените си надежди от Радев, който не е дал никакви доказателства за своята “измяна”, е зле скалъпена постановка. Най-малкото издава Радев със задна дата като русофил, какъвто той отрича да е бил.

Ето защо ( продължавам да) не вярвам на Решетников и оставям да се “борят” с неговите манипулации новите желаещи да направят това, които толкова години съучастнически не си пипнаха клавиатурата в опит да се противопоствят на изградената от него московска мрежа за улов на български души ( за да не кажа мухи).

Много по-автентично звучат думите в оценките за самата Русия, че и за нейния народ, от устата на също така отявлен путинст, който обаче е и безспорен талант в областта на изкуството ( да режисира филми), като Никита Михалков. Него никой не може да обвини нито в русофобия, нито в “соросоидност”. Ето защо описанията му са наистина убийствени със своята отчаяна искреност. Ето няколко от тях:

„Тази смрад, която изпускаме, поражда около Русия презрение към нас, недоверие, нелюбов. Нито военната ни мощ, нито космическите иновации ще оцелеят без това. Те, извинете, ще затънат в лайна.“

„Ние обичаме обидените и обичаме да се обиждаме.“

„Ние, руснаците, сме електорат, а не народ. Не сме страна, а територия.“

„Ако бях враг на Русия, щях да й обявя война и да я спечеля за три дни.“

„Проблемът на руснаците е славянският им характер, отсъствието на воля за живот.“

„Руската литература погуби Русия.“ http://www.ploshtadslaveikov.com/mihalkov-mezhdu-rusofobiyata-demokratsiyata-i-prosveteniya-konservatizam/

По същата причина, свързана с искреността на един овластен руски циник, петата колона у нас подскочи като ужилена, когато Пьотр Толстой, председател на една от най големите организации на партията на Путин в Москва, депутат и впоследствие- заместник председател на Руската Дума, откровено заяви на всеослушание истината, че България е обект на покупко-продажба за Русия. От това най-много се ужасиха продажниците тук. Разкрити бяха като такива и се възмутиха така, както никога преди от доста по-възмутителни за българското достойнство изявления на съвременни руски властници, като Рогозин и Жириновски, обиждащи България не веднъж и далеч по-остро с квалификации за “предателство” и намеци за “изневяра” в качеството си ( бивша?) съветска държанка. Ужасното за ужасените беше това, че нямаше как да определят руския депутат Толстой за “соросоид” , “американска подлога” или дори просто за евреин- самият той обижда с измислената в кремълските лаборатории за пропагандна продукция дума “соросоид”  наляво и надясно, а наскоро даде воля с познатата ни цинична откровеност и на дълбоко вкоренения в руските традиции антисемитизъм.

Да обобщя: ако моя милост беше си позволил да изрече или напише за Русия и руския нород онова, което Никита Михалков казва, просто щях да получа поредната доза заплахи от “верващи” в друга нация туземни “националисти”. Няма особена полза да дописвам казаното него. А да се вярва на Решетников, когато “заклеймява” Радев, че се бил отметнал от русофилството, е меко казано наивно и вредно за самоуважението на всеки нормален българин.

В същото време, ако ли пък Решетников този път се окаже прав да лее сълзи на бългтарските му гробища, ( веднъж и той), то сценката с покрусените от приземяването на Радев на Запад рублофили у нас ще бъде апокалиптична за тях и поучителна за всички останали като пример, че българското национал-комплексарско заболяване, каквато е русофилията като хемофилия на европейския български дух, е лечимо.

Много на място за финал е да се припомни още веднъж каква е диагнозата на русофилството у нас, дадена не е от друг, а от родоначалника на българския социализъм Димитър Благоев. Защото и той също определено не може да бъде о(без)качествен като “сороид” и “американска подлога”:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Share on Facebook