Според Бегбеде любовта трае три години. Психолозите пък ни убеждават, че трябва да сменяме работата си на пет години, а всеки ден да се „храним” с нови впечатления. Менюто, наречено живот, се променя толкова бързо, че докато успеем да се насладим на всяко ястие, трябва да плащаме сметката и да си ходим.
Fast food, fast sex, fast relax – последните десетилетия ни осъдиха на живот на бързи обороти. Докато се обърнеш, и вече е утре, а вчера потъва в дълбокото минало. Напоследък обаче все повече хора изпитват неистово желание да се посветят на днес. Това днес, което събира в себе си най-сладките спомени от вчера и ги обогатява с радостното очакване на утре, без обаче да пропуска нито миг от настоящето.
Философията на новия лайфстайл е проста и приятна: да намалиш темпото, за да се зарадваш на всяка секунда.
Първите slow (от англ. ‘бавно’) движения се появяват през втората половина на 20 век. Едва ли ще се учудите, че тези течения се зараждат в страната, която издига долче вита в култ – Италия. През 1986 в знак на протест срещу първия „Макдоналдс” в Рим, кулинарният редактор Карло Петрини създава организацията Slow Food (‘бавна храна’). В Италия, където изпитват свещена почит към приготвянето и вкусването на храната, откриването на верига ресторанти за бързо хранене само по себе си е недоразумение. Петрини бързо намира съмишленици сред сънародниците си, с които обаче не се опитват да компрометират или рушат fast food ресторантите, а призовават да се консумира еко храна – без пестициди и антибиотици и приготвена по рецепти, които са се предавали от поколение на поколение.
Последователите на Slow Food провеждат различни акции в подкрепа на селското стопанство, подпомагат ферми, насърчават консумацията на органични продукти. Днес в организацията участват над 83 000 души от 50 различни държави.
Така тръгва една вълна, която обхваща все повече области. След Slow Food се появява течението Slow Gardening (‘бавно градинарство’) – отглеждане на плодове и зеленчуци без торене и пестициди, с внимание към всеки детайл и наслада от работата във фермата или в градината. Много хора вече предпочитат да живеят извън големия град, сред природата, а цветните градини, първоначално засаждани само с естетична цел, се превръщат постепенно в източник на продукти за (бавно) готвене. И преминават към Slow Money (‘бавни пари’) – отказ от стреса в офиса и съсредоточаване върху дейностите, които ти носят удоволствие. Основната идея е, че е
много по-лесно да изкараш пари от нещата, които са ти интересни,
което означава край на вкопчването в кариерата и повече внимание за децата и любимия човек. Именно тези родители залагат на Slow parenting (‘бавно възпитание’) – най-важната задача според тях е да не лишават децата си от детство. Хлапетата не се натоварват с извънредни уроци, курсове по рисуване, спорт и танци, които на практика ги лишават от всякакво свободно време. А се оставят сами да изучават света и да правят собствените си открития.
Още един тренд, който набира популярност по целия свят, пропагандира бавни пътешествия - на стоп, с кемпър или на мотор. Според привържениците на Slow Travel форматът за „възможно най-бързо придвижване от точка А до точка Б” пречи на човек да се запознае спокойно с красивите кътчета на планетата и да се наслади на природата от собствената си гледна точка, а не през очите на гида и туристическите пътеводители. Пътуването с кемпър или каравана спестява пари за хотели и позволява да се почувстваш максимално близо до природата. Някои преминават на още по-ретро средства за придвижване като шейни, теглени от кучета, или карети с коне.
Движението slow не подминава дори сферата на изкуството, модата и красотата
Участниците в Slow Art например се изправят против съвременното изкуство – и по-точно към стремежа му да създава ефектни творби, които бързо да привлекат вниманието, да бъдат изконсумирани подобно на хамбургер, за да задоволят жаждата за духовно удоволствие, след което да бъдат моментално забравени. Те са против модните изложби, запълнени с „арт произведения”, създадени за кратко време, които не изискват размисъл и съзерцание и не носят естетическа наслада. Освен това Slow Art харесва творбите от рециклирани материали – отпадъци, стари мебели и картини.
Феновете на бавната мода пък се обявяват против издигането на консумацията в култ. Те призовават дизайнерите да не поставят тесни граници в тенденциите и да създават качествени дрехи, които могат да се носят години на ред – с цел запазване на природата и произвеждане на по-малко боклук. Винтидж модата и самостоятелно дизайнирани и ушитите облекла са сред фаворитите им.
Черешката на тортата на движението е Slow Beauty
Идеята е, че „бавният” начин на живот е най-добрия приятел на красотата и на практика прави така, че с годините да се разхубавяваме. Тайната е, че не бива да се стремим към вечна младост, а да се наслаждаваме на всяка възраст – понеже така или иначе не можем да променим хода на времето, единственият начин да му въздействаме е като изпитваме удоволствие от него. Почитателите на този стил на живот смятат, че отсъствието на негативни емоции и стрес и наличието на спокойствие, хармония и равновесие са главните условия за вътрешна красота, което се отразява прекрасно на външния вид.
Създателката на идеята за „бавната красота” Шел Пинк разказва, че се вдъхновила, като наблюдавала водната костенурка на сина си: „Наблюдавах костенурката и навиците й и след няколко дни ме обхвана нейното настроение за спокойствие. Открих в нея източник на сили. Хармоничният начин на живот на костенурката ме инспирира да създам течението Slow Beauty”. Феновете на движението не отричат използването на козметични средства, но са против експресните разкрасяващи процедури. Според тях бръчките са резултат от вътрешни страхове, а те могат да се премахнат само с постигане на хармония между духа и тялото.
5 принципа на Slow Beauty
1. Определете два дни в седмицата, които да посветите на себе си. Останете насаме с мислите си, погрижете се за красотата си, изобщо – потърсете вътрешния си Аз и разрешете конфликтите вътре в себе си.
2. Избирайте натуралното – козметика с био съставки. Грижете се за околната среда.
3. Обърнете се към най-добрия учител – природата, следвайте натуралния ритъм на живота. Осигурявайте си достатъчно почивка и сън, не се насилвайте. Поне веднъж седмично излизайте сред природата и се опитайте да живеете в хармония със себе си и Вселената.
4. Научете се да чувате и да виждате света около себе си. Редовните упражнения с йога, пилатес или медитация укрепват имунитета, съхраняват красотата и младостта.
5. Изразявайте себе си – без значение дали ще рисувате, снимате, пеете, танцувате, пишете... важното е да правите нещата, които ви харесват, без да се притеснявате от оценката на околните. Творчеството ни помага да се разтоварим от негативните емоции, които пък са причина за нервни сривове, дерматологични проблеми и преждевременно състаряване.
